За да заработи механизмът, чужденците трябва да бъдат временно настанявани в лагери от затворен тип, смятат от МВР. В момента общежитията на ДАБ са отворени и мигрантите могат да ги напуснат по всяко време, какъвто е масовият случай. Затворени са само центровете на дирекция "Миграция" в МВР, където обаче се настаняват хората, на които им е отказан статут и им предстои експулсиране от страната.

Идеята е процедурата по реадмисия да трае максимум 14 дни. За залавянето на чужденците от граничната полиция и подаването на молба за закрила МВР е отделило 3 дни. След това процедурата ще предвижда още 7 дни за обжалване на решението на ДАБ за отказ на статут пред административния съд. 

През това време българските власти искат да изпращат документите на заловения човек на турската страна и се надяват да получават отговор дали ще бъде приет обратно в рамките на 5 дни. Целта е отговорът от Турция да идва преди окончателното решение на съда или едновременно с него.

Все още не е ясно кой от лагерите ще бъде затворен. МВР няма да строи нови места за настаняване, а ще засили охранителните мерки в някой от съществуващите. На практика това означава нови огради и повече охрана.

Възможността да се правят затворени лагери бе регламентирана в Закона за убежището и бежанците още в края на миналата година. Там е записано, че хората се настаняват в такива места само ако не може да се осигури редовното им явяване пред ДАБ, докато се разглеждат молбите им. 

Посочени са обаче и други обстоятелства, които могат да доведат до затваряне - "за установяване или проверка на неговата самоличност или националност, за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие, когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред". Освен това според закона такова настаняване трябва да е за възможно най-кратък срок.

За лагери от затворен тип говореше още бившият вътрешен министър Цветелин Йовчев. Неговата теза бе, че там ще се настаняват хора, за които няма достатъчно информация дали не представляват заплаха за националната сигурност. Тогава ЕК се обяви против идеята, а Йовчев настояваше, че има европейска директива, която позволява настаняването в такива центрове. 

В началото на миналата година кметът на Харманли Михаил Лисков поиска тамошният лагер да стане затворен. Той обясни, че достъпът е свободен по всяко време на денонощието и има нужда от засилено полицейско присъствие в града.