Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Магическата планина в България, която трябва да посетите | ||||||
| ||||||
Когато се пътува от Монтана към Белоградчик, при село Боровица на север се откроява внушителен скален комплекс. От селото до Белоградчик има около 10 километра. Макар и отдалечен, този скален феномен обикновено се приема като част от комплекса на Белоградчишките скали, но е нещо различно. За разлика от скалите с крепостта, не е масово посещаван. Но е също толкова импозантен. Обявен е за природна забележителност още през 1976 година. А в подножието му е манастирът “Света Троица" и неговата Червена черква. Мястото е повече от мистично. Освен древно тракийско светилище, а според някои келтско, тук, нависоко е и гробищният парк на селото. Всъщност някога то си е било в подножието на скалите, но по-късно се е преместило на по-ниско, на около 2 километра. Името му идва от боровете, които растели наоколо, както и по скалите. В наше време, след голям пожар в началото на века, боровете са изгорели. Остава само името. По пътя към голямата скала Някъде около центъра на село Боровица има дървени табели, които указват 2 километра до манастира и 3 километра до тракийското светилище и Боров камък. Когато се види как изглежда отклонението, всеки добре екипиран турист би продължил пеша. Но в лятно време, при над 35 градуса, без никаква сянка и без вода по пътя не е най-добрата идея. Пътят към манастира всъщност, за голяма наша изненада, е заравнен и разширен. Виждат се дори признаци да се оформят канавки край него. Нетипично за подобни пътища е годен и за разминаване, и за ниски автомобили. В последния му участък е вече застлан със ситни бели камъчета и е безпроблемен в сухо време. Край манастира има широка поляна, където може да се спре. Защото после пътят става обикновен горски и не е за препоръчване. Този път всъщност би трябвало отдавна да е асфалтиран до манастира, нещо обещано още от времето на финансовия министър Симеон Дянков, но в момента нещата са такива, каквито са. Каменните истукани се открояват величествено и могат да бъдат наблюдавани и оттук. Иначе се продължава пеша към дола и започва изкачване към основата на скалите. Самият Боров камък има внушителни размери. Висок е 113 метра, дължината е 180 метра, а широчината около 120 метра. Скалните венци и светилището наоколо също са впечатляващи. Впрочем дори и при Белоградчишките скали една разходка с АТВ, бъги, велосипед или пеша от южната им страна дава далеч по-различен поглед в сравнение със стандартната туристическа гледка към и от крепостта. Червената черква, около която се изгражда манастирът, е също уникална. Нарича се така, защото е от дялани камъни от околните червеникави скали, от които е и самият Боров камък. Вдигната е в някогашното село през 1866 година. Твърди се, че каменарите са били българи, зидарите италианци, а зографите - неизвестни руснаци. Църквата и гробищният парк до нея и досега се ползват от местните жители. Има легенда, че църквата е вдигната върху метеор и молитвата в нея има голяма сила. Околните скални масиви всъщност наистина напомнят местата около мистичните манастири в Метеора в Гърция. Неслучайно блаженопочившият патриарх Максим е направил дарение на църквата, 3 икони, които получил за последния си рожден ден от патриарха на Румъния Даниел, грузинския патриарх Илия Втори и тогавашния президент Росен Плевнелиев. Може да са непознато отклонение и да са в сянката на Белорадчишките скали, но Червената черква и Боров камък не бива да се пропускат. Не е особено усилие. Наоколо при торлаците В тази част на Северозапада - изконна торлашка територия, има още много места, които да се видят. Едно от тях е пещерата Венеца, над село Орешец. Обновена с пари от ЕС, макар и сравнително къса, тя вече е много популярно за туристите място и застига Магурата. Привлича най-вече с ефектното си осветление, подобно на немалко пещери в чужбина. Отклонението за пещерата е добре обозначен, тесен, но асфалтиран и равен път, който свършва в просторен паркинг. Оттам нататък, пак по асфалтов път, след няколкостотин метра пеша се стига до входа. Влизането е на всеки час от 9 сутринта и неясно защо дори през лятото до 16 часа. Но такова е работното време и на повечето туристически обекти наоколо. Не бива да се пропуска и село Чупрене - на 20 км от Белоградчик. То е център на една от най-малките български общини и основната му забележителност е черквата “Св. Николай", вдигната още в 1847 година. По-късно е добавена камбанарията с часовника. Всяка година точно тук се провежда традиционният торлашки фестивал. Извън него селото е основен подход за преходи към хижа “Горски рай" и към връх Миджур - най-високия в Западна Стара планина. Това обаче не е за аматьори и за уикенд туристи. До хижата пътеката е около 4 часа с денивелация около 900 метра - доста стръмничко на места. До Миджур са около 9 часа с денивелация около 1500 метра. Така че добра организация с планински водач е по-скоро задължителна. Тук е един от най-големите природни резервати у нас с площ над 1400 хектара - “Чупрене". Създаден е през 1973 година, за да се опазят най-северните иглолистни гори от смърч и ела в България. Средната им възраст е над 110 години. Те заемат близо 70 на сто от територията на резервата. Буковите гори са на 130-150 години. Известен е като едно от последните обиталища на глухар. Но е и от малкото места у нас, в които още има вълци. Може да не е като в Радичковата пиеса “Януари", но в обезлюдяващия Северозапад още са си там. На около 15 километра от Белоградчик е и село Стакевци. То нашумя преди време с един пост на Илон Мъск за Белоградчишките скали. После се появиха всякакви коментари как щял да дойде у нас и дори да вечеря в гурме ресторанта в селото. Мъск няма да дойде, не вярваме и масово хората да изберат Стакевци за гурме вечеря. Но разходка до мястото дори от любопитство е интересно отклонение. Има чудесен младежки център, до който се стига по тесен, но асфалтиран път в края на селото. Може да се паркира на голяма поляна срещу него. Продължението на пътя води до Стакевския водопад Бела вода. Той е висок около 15 метра, в привлекателна горска зона. Пълноводен е пролетно време или след обилни дъждове. Малцина обаче знаят, че тук е родната къща на професор Виден Табаков. Тя и досега си е там, отбелязана с малка плоча. Специалистът по космическо инженерство от университета в Синсинати е известен повече в чужбина и много уважаван като един от хората, съдействали за програмата “Аполо" и първото кацане на човек на Луната. Както може да се очаква, у нас е непознат дори за съселяните му. Така че вместо да чакаме Мъск, май е по-добре да научим за професор Табаков. А гурмето - за който може да си го позволи, пише "24 часа". |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Банка ДСК с официално изявление
15:00 / 08.11.2024
На колко градуса да е климатикът през зимата?
08:49 / 08.11.2024
Проф. Рачев: На 10 ноември всичко свършва
09:13 / 08.11.2024
Деян Донков с нова мацка
21:00 / 07.11.2024
Недялко Йорданов: Това би било международен резил за България
08:52 / 07.11.2024
Дъщеричката на Ненчо Балабанов стана на годинка
16:35 / 08.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
