"Няма да преживея това, не мога да живея без детенцето ми. Как не го спасиха, как не оцеля..." Това казва майката на покойния вече Алексей Петров - Диляна.
Асан Омеров, рожденото име на Алексей Петров, бе застрелян на 16 август по обяд заедно с придружителка в гориста местност на Витоша.
От деня на покушението срещу баретата възрастната майка на Петров не е яла, живее на системи и за нея се грижи сестрата на Алексей – Теменужка, и медицинско лице, което й слага необходимите инжекции.
"Голяма драма е. Като всяка майка, и тя страда, дете й е. Последно го видяхме на рождения й ден в началото на август, дори подарък й беше взел. Много се обичаха и все й се обаждаше", казва снахата на Диляна - Надка.
80-годишната Диляна Петрова е постоянно на лекарства - има високо кръвно и е трудноподвижна. Ден след като от този свят си отиде синът й, тя се премести при дъщеря си Теменужка в Ловеч.
"Нямам сили да говоря с хората, нямам сили да живея вече", споделила жената пред снаха си и малко след това припаднала. Оттогава е на успокоителни, пише
България днес.
Алексей има и брат - Огнян, който също не е на себе си от новината за кончината му.
"Не знам брат ми да е получавал смъртни заплахи! Много сме разстроени всички, кой да е очаквал тази новина", тъжен е Огнян. Двамата по-рядко се виждали, но се чували често по телефона.
В момента и двамата със сестра си бдят над майка си, тъй като се страхуват и за нейния живот. Жената била много емоционална и ако не са системите, не се знае какво може да направи според източници, близки до семейството.
"Защо се случва това с детето ми? Не знам защо имат зъб на него, сигурно му завиждат за акъла. От малък си вървеше разумен и много дисциплиниран. Каквото е казал - мъжка дума е било, речено-сторено. Много ми е мъчно, че са се опитали да му посегнат. Трудно е да си майка - цял живот тегло и притеснения за децата. Мисля ги непрестанно, и тях, и внуците ми. Живи ли са, здрави ли са, добре ли са... Нали за тях живеем."
Това проплака пред екипа ни майката на Алексей – Диляна, през 2015 г., часове след като разбра за второто покушение срещу сина й, в което той оцеля.
"За втори път преживявам този стрес. Преди години, когато го стреляха, много се притесних, сън не ме ловеше след атентата. Добре, че не си пуснах телевизора сутринта. Той ми звънна и ми каза, че е жив и здрав, да не се тормозя. После ми се обаждаха цял ден хора и от тях разбрах за случилото се. Бог да го пази!", сподели тогава баба Диляна.
Бащата на Алексей Петров - дядо Илия, се споминал миналата година, оттогава майката Диляна трудно гледала зеленчуци и плодове в градината си. Садяла повече цветя.
Местните в Градежница разказват, че братът и сестрата на Алексей Петров са народни и човечни хора. Не разполагат с луксозни имоти и автомобили, нито имат възможности да пращат децата си да учат в чужбина. Работят на държавни служби в Ловеч и Тетевен. За него пък не крият суперлативите си - често помагал на болни старци, много пъти е пращал лекарства и други провизии до селото.
Алексей Петров почти не е живял на село. Още като малък напуска Градежница и се отправя към Пазарджик, където завършва средно образование в т.нар. милиционерско училище. В Тетевенско казват, че още от дете е бил строго дисциплиниран и огромен принос за това има спортът. Нещо повече - освен на физическата си подготовка Алексей отделял особено внимание и време на книгите. Майка му споделя, че от крехка възраст бил с книжки в ръцете.
"На нас Алексей ни помагаше всеки път с каквото може. Много пъти е плащал събори, а да не говорим за бедни и страдащи болни хора, винаги намираше начин да им помогне. От малки се знаем и той беше много добро момче", казва за баретата и кметът на Градежница Митко Русинов.
Съседите на семейството пък са категорични, че те са почтени, възпитани и отрудени селски хорица.
"На мравката път правят. Така са възпитали и трите си деца. Винаги ще помогнат с каквото могат. Помагат им децата, защото пенсиите им са нищожни. Така оцеляват", разказват за Петрови комшиите им.