Това дело сякаш беше за мен най-тежкото. Не очаквах прокурора да цитира съдебно-медицинската експертиза. А той, за да въздейства върху съдийките разказа дума по дума какви са били нараняванията на детето ми и аз изпаднах в истерия и ме изнесоха навън. В този момент двете съдийки са се разплакали.

Може би, защото са майки и те. Много по човешки и без термини прокурора изнесе цялата експозиция, как е станала катастрофата. Според него тази катастрофа е имала много рядък шанс с петима свидетели, които разпитани по отделно са дали идентична информация без разминаване в показанията. Накрая прокурорът завършил с думите:

"Аз може да съм прокурор, но преди всичко съм баща! Колко можем да позволим още на този човек - едно убийство, второ убийство. Как да го пуснем на свобода? За да има трето убийство ли?".

Пледоариите на защитниците на Бейтула, адвокатите Ралчеви, траяха три часа. Те поставиха под съмнение всички експертизи, направени досега. Обявиха свидетелите за ненадеждни и некомпетентни. Започнаха да се хващат на всяка дума на свидетелите. Прокурорът реагира, че не може от свидетел да се очакват експертни изчисления. Опитаха се с много терминология да объркат съда и свидетелите.

Въпреки това, решението на съда беше, че в едномесечен срок ще се произнесат за присъдата на Апелативния съд. Не взеха под внимание нищо от защитата, която искаше нови доказателства и експертизи.

Бейтула стоя 4 часа с наведена глава в залата. Той в момента е на свобода, защото според закона за непредумишлено убийство те държат най-много два месеца в ареста. А той ги излежа. 

Вчера за първи път голямата ми дъщеря срещна очи в очи убиеца на брат си. Тя не живее в България, върна се специално за делото. Като влязохме в коридора на съда го видяхме, че стои с негови приятели заобиколен и се смееха. И дъщеря ми не издържа. Изпусна си нервите и избухна:

"Смешно ли ти е много? На нас защото не ни е смешно! Брат ми лежи два метра под земята". 

Той наведе глава и застина, всички млъкнаха, никой не посмя да каже нещо. Ако някой беше реагирал можеше да стане меле. Зад гърба ни бяха приятелите на Никола.

Бейтула не само стоя пред съда 4 часа с наведена глава, но и призна фактите. Макар, че вече е малко късно, трябваше да направи това на първото дело още. Сега присъдата му не може да се намали. Отиваме на Върховен съд вече. Вярвам, че ще бъде потвърдена присъдата от 5 години и половина. Не е максималната, защото се счита, че е с чисто съдебно минало, но е ефективна в същото време, защото има предно убийство.", разказа почернената майка на Ники.

Анелия сподели, че сега нейната лична борба е да привлече колкото се може повече последователи в новосъздадения Институт по пътна безопасност.

"На 30 ноември 2017 г. Учредихме този Институт за пътна безопасност. През 2010 г. Световната банка и ООН ни казват, че трябва да направим Агенция за пътна безопасност, която има във всяка европейска държава и е аналогично на Агенция за закрила на детето. Когато се случи нещо с едно дете не идват от сто институции експерти, а един дава отчет. 

За безопасността по пътищата в момента отговарят десет институции без координация между тях, без да има отчетност. Когато има Агенция за пътна безопасност тя ще бъде на пряко подчинение на МС и ще дава отчет там, като всеки ще носи персонална отговорност. Сега отговорността е обща и води до тотална безотговорност. 

Всеки се кланя на различен Господ. Знаете ли, че има заложени в програмата образователната пет часа годишно по пътна безопасност. И те се водят от класните ръководители. Това е престъпно. Абсурдно...Не може по рисуване и музика да искаш квалифициран учител, а за нещо от което зависи живота на едно дете да има пет часа. 

В момента сме създали НПО и ще даваме съвети и експертни решения. Аз участвам като майка, погребала сина си, но в тази организация е събран 90% от експертния потенциал на България. Ще даваме становище за всеки проектозакон, касаещ безопасността на пътя.", обясни Анелия Терзиева и призова всеки, който е съпричастен с идеята да спре войната на пътя да подкрепи каузата.