Facebook технология бори плевелите на полето
Политиците трябва да признаят това, за да постигнат промяна в парадигмата в селското стопанство, допълват те, четем в августовския брой на списанието „Тенденции в екологията и еволюцията“.
Според екипа от учени в наши дни сертифицирането на биологичното производство е до голяма степен ограничено до забраната за употреба на синтетични агрохимикали. Това води до ограничени ползи за биологичното разнообразие, но в същото време до големи загуби на добиви, въпреки че земеделието става по-интензивно и специализирано.
Култивираните площи с биологично сертифициране не достигат нивото на производство при конвенционално отглеждане, така че е необходимо повече място за същия добив, обяснява координаторът на изследването Тея Чарнтке от катедрата по агроекология в Университет от Гьотинген. С нуждата от повече пространство обаче предимството за биологичното разнообразие изчезва.
Голямата опасност за биологичното земеделие: пръскане с продукти на медна основа
Мит е, че биологичното земеделие не използва пестициди, обяснява ученият.
Пестицидите са разрешени, стига да се считат за естествени. Например в лозарството, в овощните насаждения, а също и при зеленчуците се извършва широкомащабно и многократно пръскане с медни агенти, които играят централна роля и се натрупват в почвата, казва Чарнтке.
Биологичното земеделие, далеч от бленувания идеал
Голяма част от биологичното земеделие е далеч от идеализма на първоначалната идея.
Биологичното земеделие невинаги се прави в идилични семейни ферми. Органичните монокултури често са сходни по размер с конвенционалните ферми, а зеленчуците често се отглеждат в защитени зони в ущърб на биоразнообразието, пишат учените.
Празни джобове, празно био
Малките обработваеми площи са местообитания на много по-голям брой видове от големите полета, показва проучването.
Например Чарнтке цитира площи от един хектар вместо шест хектара: Те могат да бъдат обитание на шест пъти повече видове растения и насекоми. Култивираният сорт може също да удвои броя на видовете и значително да увеличи биологичния контрол на вредителите и опрашването.
Дори ако Зелената сделка на ЕС предвижда 25% биологично земеделие до 2030 г., все още е необходимо да се включат 75% конвенционално земеделие в стратегията за биологичното разнообразие, е друг извод на изследователите от Гьотинген.
Обширно проучване в няколко региона по света
Още през 2019 г. учени от Гьотинген стигнаха до подобни изводи в мащабно международно проучване в осем региона в Европа и Северна Америка. Като част от проект на ЕС, учените, заедно с колеги от Франция, Испания, Англия и Канада, разгледаха дали биологичното разнообразие може да бъде насърчавано чрез екологична модернизация на земеделските райони.
То установява, че намаляването на средния размер на нивата от около 5 хектара на 2,8 хектара има същия ефект върху биоразнообразието като увеличаването на дела на почти естествените местообитания от 0,5 на 11 процента.
Резултатите показват, че типът управление на стопанството може да има значителен, подценяван преди това принос за опазването и популяризирането на биологичното разнообразие в нашите земеделски ландшафти, казва Тея Чарнтке.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
