ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Манастир "Седемте престола" и Черепишкият продължават да будят духовни преживявания
Автор: Екип Plovdiv24.bg 11:28 / 07.09.2023Коментари (0)1542
©
Черепишкият манастир
Манастир “Седемте престола" и Черепишкият манастир продължават да будят духовни преживявания. Архитектурата на манастир “Седемте престола" няма еквивалент с тези на нито един български храм. Това каза Пламен Михайлов - водач в Поклонническо-просветен център "Св. Йоан Рилски“ и главен редактор в Културно-информационния отдел на Софийската митрополия, в рубриката "Туризмът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

"Има много различни данни кога точно е създаден манастирът, някои от тях по-легендарни. Основни данни и преписка откриваме за неговото създаване в едно Четириевангелие от 1511 година, от XVI век, също в един служебник от средата на века. Вече след XVI век, през средата на XVIII век има едно цялостно разрушаване на манастира, както и на повечето манастири по българските земи. И вече след Руско-турската война от 1870 г. и едно мирно споразумение, което е подписано от тогавашния султан, позволява вече на християните, които са в Османската империя да строят църкви, манастири, като резултат от примирието с Руската империя. И от тогава  вече Осеновлашкият манастир е реконструиран, върнат към своя духовен живот от двама братя-свещеници Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стоян от Троян“, разказа той.  

По думите му в началото на XIX век манастирът отново е обезлюден, няколко пъти е бил запустяван, но след това отново е възобновяван. 

Пламен Михайлов разказа и за някои местни легенди и интересни истории, свързани със Светата обител. 

"Една от тях е свързана с болярина и цар Петър-Делян с въстанието против византийското владичество през 1040 г., което Петър-Делян организира, тъй като тогава е имало брожение, поради наложени данъци на българските земи. Горе-долу около 1 година е времето, което това въстание е успяло да освободи западната част от българските земи, включително целите Западни Балкани. Едно от преданията говори, че цар Петър-Делян е починал в манастира, който пък бива и временно столица на България, възстановената държава по време на това въстание, като пръв игумен на Светата обител става един от братята на цар Петър - Георгий, син на Гаврил Радомир, може би е не случайно името. Друго пък предание свързва манастира с живота на цар Петър Първи, това, че бил погребан там, данни за съществуването на манастира и на друга сграда на това място преди XVI век няма, освен тези, които преди малко споменах. Иначе, една друга интересна легенда, можем да кажем, е свързана с името Седемте престола и възстановяването на манастира вече по-късно през XVIII век от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана, заедно с техните семейства. И съответно възникват седем села в близост до манастира  и седем престола на новия храм, но това са по-скоро местни предания, свързани и с легендарния Вълчан войвода и с други войводи, за които не е доказан произхода на тези твърдения“, каза той. 

Друг интересен факт е, че Софроний Врачански е пребивавал в манастира, като можем да открием неговите инициали край останките от римска крепост, която е в близост от "Седемте престола“. 

В Осеновлашкия манастир е имало богато килийно училище, което от средата на XIX век се е превърнало в духовен религиозен център с особено значение в развитието на околните селища, изобщо на просветно-културната дейност в околността, където е служил Свети Софроний Врачански като част от неговата Врачанска митрополия има доста старинни книги и евангелия, като книги от XV - XVI век.“ 

По думите му манастирът е бил и любимо място за поклонение на патриарха на българската литература  Иван Вазов. Там той е написал своята балада “Клепалото бие" през юли 1899 г., във връзка именно с един монах, който остава самотен и пострадва мъченически при първото разрушаване на манастира от османските турци през XVIII  век.  

Любимата тераса пък на поета, където той пише своя разказ “Една българка", който е публикуван за първи път със заглавието “Челопешката гора" през 1920 г., се намира в Черепишкия манастир 

"Алеко Константинов също пише за благолепието на манастира и околността в пътеписа си “Българска Швейцария".  Унгарският пътешественик Феликс Каниц също пише за Черепишкия манастир и го нарича даже “най-красивото място". Това са места, които са възпявани не само от народното творчество, но и от доста бележити поети и автори, но преди всичко места, които са събуждали духовния живот във времето не само на турското робство, но и след това и продължават да будят духовни преживявания най-вече и молитвена връзка на покойниците с Бога и със Светиите, които се почитат там“, каза в заключение Пламен Михайлов.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Септември 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Зима 2024/2025 г.
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
51-ото Народно събрание
В столичния кв. "Младост 1" откриха труп на жена, има следи от насилие
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Трябва ли общините "Марица" и Родопи" да се слеят в Пловдив?
Да
Не
Не мога да преценя
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)
Договори избори 2024

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: