Манол Пейков каза какво трябва да стане, за да продължи съществуването на коалицията ПП/ДБ
Народният представител от групата на "Продължаваме промяната - Демократична България" Манол Пейков, който е член на "Да, България", написа пост в социалните мрежи за бъдещето на коалицията.
В него той заяви, че "смисълът на една коалиция е да увеличава гласовете на съставните си партии – и тяхната съответна тежест в политическия живот".
Пейков изброява и необходимите според него условия за продължаването на коалицията. Това за него са изповядването на общи ценности между отделни партии, да се откриват общи позиции и да няма разногласия, решенията да се взимат заедно и в консенсус и др.
Пейков уверява, че каквото и решение да вземе днес Националният съвет на "Да, България" за бъдещето им участие в коалицията, то ще бъде основано на разбирането за общите ползи.
Целият пост:
8 от 10-имата най-активни депутати (от общо 63-ма) в групата на ППДБ в 49-ото народно събрание бяха от "Да, България".
В 50-ото народно събрание ППДБ изгуби 24 места и остана с общо 39 депутати. Общият брой на депутатите от "Да" в него е девет.
През последните седмици се изписаха тонове мастило за това дали е по-добре "Да, България" да напусне коалицията, или да остане в нея.
Простичката истина е, че смисълът от една коалиция е да увеличава гласовете на съставните си партии – и тяхната съответна тежест в политическия живот.
В краткосрочен план това се случва почти винаги след обединяването – просто като резултат от ентусиазма и общата енергия.
За да продължи да се случва в дългосрочен план, обаче, са нужни няколко неща.
Първото (и най-важното) от тях е съставните партии на коалицията да изповядват общи ценности.
Второто – сред партиите в коалицията да няма драматично разномислие в какви общи цели трябва да бъдат претворявани тези ценности.
Третото е решенията за превръщането на въпросните цели в конкретни политически действия да се вземат съвместно, в условия на взаимно уважение – по възможност консенсусно, а ако това не е възможно, поне максимално демократично.
Четвърто – и съвсем не незначително – изискване е избирателите, които ще бъдат привлечени да гласуват вследствие на обединението да са (най-малкото) повече от онези, които ще бъдат отблъснати.
Има и пето, шесто, седмо – но и споменатото дотук е достатъчно, за да стане до болка ясно (поне на теория) едно: уви, мантрата "заедно сме по-силни" (далеч) не винаги е вярна.
Ако работят добре заедно, понякога пет души могат да свършат работа като за десет. Друг път, обаче, двама души могат да се окажат по-полезни от пет – защото ако всеки тегли каруцата в различна посока, общият вектор на усилията им понякога е нулев.
* * *
За седемте години, откакто съм член на "Да, България", предстоящите избори (ако броя правилно) са деветите, в които участваме заедно. На четири от тези избори бях избран за народен представител – и макар преведено в работни дни това да означава малко повече от една година работа, имам претенцията да познавам колегите си от "Да, България" достатъчно добре, за да съм убеден в следното:
Никой от нас е не се е захванал с политика, за да прави кариера, да трупа популярност, да се чувства значим или да капитализира политическото си влияние за лични цели.
Всеки от нас (без изключение) го е направил с надеждата и вярата, че може да промени страната, в която живеем, работим и отглеждаме децата си, към по-добро.
Извън политиката ни очакват животи, които са не по-малко смислени – и в които сме ценени, полезни и градивни, както в личен и семеен, така и в обществен план.
Затова бъдете сигурни в едно: каквото и решение да вземе Националният съвет на "Да, България" довечера, то няма да е движено от себични цели и съображения, а от разбирането ни за общите, народните ползи. И за това как нашата роля в тях да е максимално действена, максимално смислена и градивна – а не роля на обикновени (пък макар и добре платени) статисти.