Министърът на образованието Красимир Вълчев коментира при посещението си във Варна днес "рецептата" за справянето с неграмотността и ранните бракове сред ромското население у нас, предаде репортер на Varna24.bg.
Коментарът му бе провокиран от въпроса колко от учениците в първи клас не знаят български език. Ето какво каза министър Вълчев:
"В последните десетилетия имаме увеличен процент на броя на децата от семейства, при които майчиният език не е българският. Имаме увеличен процент на семейства, които са с по-ниско образование. Преди години всяко следващо поколение родители са били с по-високо ниво на образование, а сега за първи път се наблюдава обратният процес. Това е заради възпроизводството на неграмотността от поколение на поколение и неспособността на образователната система и на всички нас ефективно да ги интегрираме тези деца.
Има много училища, където родителите са отпаднали рано от образователната система, оженили са се или са се омъжили рано и това е довело до възпроизводство на неграмотността. Рецептата е много по-сложна, но в опростен вариант звучи така - задължителен обхват в детска градина две години преди училището. Това дава голям шанс тези деца да се включат в училище, да не натрупат дефицити, да стигнат до гимназиално образование, да придобият професионална квалификация и да бъдат пригодни за пазара на труда и обратното. Ако детската градина не овладее дефицита с незнанието на български език ще отпаднат рано от системата, може да ги изтикат формално, но това си е прикрито отпадане.
Другото е мотивирани учители. Това е един от най-важните фактори. Затова взехме политическо и бюджетно решение да увеличаваме възнагражденията на учителите. Стартираме два проекта, единият от които за допълнително обучение в предучилищна възраст по български език. Третото, държавата с всичките си институции, мерки, дейности, хора, да направи така че тези деца да ходят редовно на училище.
За първи път можем да кажем, че знаем почти всички деца къде са и дали им се упражнява правото на образование. Много по-трудно е да ги накараме да ходят редовно. Имаме наблюдения, една голяма част от децата ходят в чужбина, връщат се или пътуват с родителите си из страната.
За да ги накараме редовно да ходят на училище трябва да им спираме и помощите. Бяха направени промени в Закона за семейните помощи за деца и в Закона за социалното подпомагане, в Наредбата за енергийните помощи, общо взето всичко, което може да се спира, ще се спре. И за по-дълго... Важното е кметовете да налагат наказания по Закона за предучилищното и училищно образование.
Трудността ни идва от това, че системата работи с повече деца, второ, ние не можем да си позволим системата да бъде изключваща. Едно време е била изключваща, преди 30 години например, а когато системата е такава е по-лесно да дисциплинираш. Тук рискът е, че процентът на отпадналите е голям. Нашата система трябва да бъде включваща, да направим така, че всяко едно дете да завърши училищно образование и това да не бъде формално, а то да бъде мотивирано да учи.
Ранните бракове са голям проблем, трудно се доказват. Имали сме разговори с прокуратурата, те бяха активирали усилия, но в голяма част от случаите става въпрос за съжителство, а не за брак. Те казват-отидох на гости. Имаме положителни процеси на модернизация в ромските общности заради включването в трудовите модели на живот, заради пътуването в чужбина, искат децата им да учат. Вдига се средната възраст на ранните бракове, вдига се броят на годините, които прекарват в образователната система, но това все още е далеч недостатъчно, неравномерно за различните общности.
Трябва още много години системата на образованието да полага целенасочени усилия, подкрепени и от останалите институции. Това е рецептата, повече работа. Това е и апелът ми към учителите. Ние ще ги подкрепяме, но и те трябва да отговорят на очакванията на обществото.
Много е важно все пак да не забравяме и останалите деца, защото ние най-често говорим за проблемните деца. А разговорът за останалите минава през това как да провокираме в по-голяма степен интереса им за ученето, как да направим образованието по-свързващо, по-интердисциплинарно. Днешните деца ще се учат през целия си живот, ще сменят професии и много повече ще научат извън училище. Към това се преформулират задачите на образователните системи в цяла Европа. Ние вървим с няколко години назад, но следваме опита на другите страни, не сме измислил нещо много по-различно. Просто поколението е различно и то е много по-трудно да се мотивира да учи, има много повече източници на информация, факторите на средата са съвсем различни", каза Красимир Вълчев.