©

Директните плащания са леко увеличени на 5,6 млрд. евро, а по ПРСР заедно с Фонда за ново поколение България ще разполага с малко над 2,2 млрд. евро.

Недофинансираните сектори получават основно обвързана подкрепа, която към момента е 13% от директните плащания. Съветът на министрите прие в Люксембург запазването на този процент, но, от друга страна, Европейският парламент гласува той да падне на 10%. Триалозите обаче тепърва предстоят. 

„Когато говорим за директна подкрепа, трябва да знаем, че с този пакет чувствителните сектори получават субсидии, съизмерими с тези извън страната. Ние трябва да бъдем конкурентоспособни, тъй като устойчивостта и доходността на един земеделски стопанин не е проекция единствено на субсидиите, които той получава, а и на добивите, които има“, категорична е Десислава Танева.

Министърът: „Очаква се през пролетта на 2021 г. законодателният процес относно новата ОСП да бъде приключен.“

В момента наред с изготвянето на Стратегическия план и интервенциите, които да залегнат в новата ОСП, се обсъждат и двата проекта, предложени от земеделското министерство в Националния план за възстановяване.  

Първият е свързан с подобряване на състоянието и модернизация на напоителните системи в страната. Той предвижда реконструкция на 165 обекта от мелиоративната структура – напоителни канали, полета, помпени станции, тръбопроводи и 102 системи за отводняване. 

„Чрез този проект ще възстановим напълно структурата на напоителните системи до нивата, в които е била през най-добрите си години. Ще предоставим достатъчно средства в ПРСР в новия програмен период, чрез които земеделците да се свържат в системата за водоползване“, обяснява ресорният министър. 

Вторият проект е за дигитално земеделие, което е било един от задължителните критерии, на които предлаганите проекти да отговарят. Той включва: създаване на цялостна електронна информационна система и дигитализация на стопанствата чрез ваучери. Те ще са за внедряване на прецизно земеделие и на ушни маркери за проследяване на животните. Тук се работи заедно с Държавна агенция „Електронно управление”.

„Така ще допринесем за постигането на целите по Зелената сделка и потребителят ще може в много по-кратък срок да разбере произхода на суровините чрез QR код. Освен това по този начин ще има обективен електронен контрол, който да гарантира справедливото разпределение на подкрепата“, убедена е Десислава Танева.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg