Министърът: За първи път ще усвоим пълния бюджет по de minimis
Тя припомни, че процедурата по приемане на бюджетите все още продължава. Липсва официална разбивка за страната, но има предварителни данни относно нивата на подпомагане.
Директните плащания са леко увеличени на 5,6 млрд. евро, а по ПРСР заедно с Фонда за ново поколение България ще разполага с малко над 2,2 млрд. евро.
Недофинансираните сектори получават основно обвързана подкрепа, която към момента е 13% от директните плащания. Съветът на министрите прие в Люксембург запазването на този процент, но, от друга страна, Европейският парламент гласува той да падне на 10%. Триалозите обаче тепърва предстоят.
„Когато говорим за директна подкрепа, трябва да знаем, че с този пакет чувствителните сектори получават субсидии, съизмерими с тези извън страната. Ние трябва да бъдем конкурентоспособни, тъй като устойчивостта и доходността на един земеделски стопанин не е проекция единствено на субсидиите, които той получава, а и на добивите, които има“, категорична е Десислава Танева.
Министърът: „Очаква се през пролетта на 2021 г. законодателният процес относно новата ОСП да бъде приключен.“
В момента наред с изготвянето на Стратегическия план и интервенциите, които да залегнат в новата ОСП, се обсъждат и двата проекта, предложени от земеделското министерство в Националния план за възстановяване.
Първият е свързан с подобряване на състоянието и модернизация на напоителните системи в страната. Той предвижда реконструкция на 165 обекта от мелиоративната структура – напоителни канали, полета, помпени станции, тръбопроводи и 102 системи за отводняване.
„Чрез този проект ще възстановим напълно структурата на напоителните системи до нивата, в които е била през най-добрите си години. Ще предоставим достатъчно средства в ПРСР в новия програмен период, чрез които земеделците да се свържат в системата за водоползване“, обяснява ресорният министър.
Вторият проект е за дигитално земеделие, което е било един от задължителните критерии, на които предлаганите проекти да отговарят. Той включва: създаване на цялостна електронна информационна система и дигитализация на стопанствата чрез ваучери. Те ще са за внедряване на прецизно земеделие и на ушни маркери за проследяване на животните. Тук се работи заедно с Държавна агенция „Електронно управление”.
„Така ще допринесем за постигането на целите по Зелената сделка и потребителят ще може в много по-кратък срок да разбере произхода на суровините чрез QR код. Освен това по този начин ще има обективен електронен контрол, който да гарантира справедливото разпределение на подкрепата“, убедена е Десислава Танева.
Следете темата и на cap4us.agri.bg