Върховният касационен съд остави в сила наказание от 17 години лишаване от свобода за убийство, определено от Апелативен съд – Пловдив по дело на Старозагорския окръжен съд.
Делото в Пловдивския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия И. И. срещу наказанието му от 19 години лишаване от свобода. Старозагорският окръжен съд го е признал за виновен в това, че на 22.08.2019 г. в с. Гранит, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, в еднофамилната къща на зет му, в съучастие като съизвършител с Б. И., /починал по време на съдебното дирене/, умишлено е умъртвил зет си М. И., като
убийството е извършено спрямо лице, което се намира в безпомощно състояние, по начин и със средства опасни за живота на мнозина и е извършено предумишлено. Пострадалият често тормозел и пребивал жена си, която е сестра на подсъдимия. Тя страдала от психическо заболяване. Въпросната вечер Б. И. ги чул отново да се карат и за това намерил подсъдимия и му разказал. Последният се ядосал, че сестра му е болна, а мъжът й пак й посяга и решил да го убие. Нахлул с пистолет в ръка в спалнята на семейството и застрелял пострадалия докато спял.
Пловдивският апелативен съд намалява размера на наказанието на подсъдимия с две години - от 19 на 17 години лишаване от свобода.
Подсъдимият обжалва пред Върховния касационен съд това наказание. ВКС намира касационната жалба за допустима, но разгледана по същество я приема за неоснователна. Смята, че неоснователно се оспорва допустимостта на свидетелските показания на тримата полицаи, които са работили по случая.
В тяхно присъствие подсъдимият е направил извън процесуални признания за извършеното убийство със съответните детайли и уточняване на ролята на брат му - починалия в хода на наказателното производство Б. И. Установява се от съдържанието на мотивите на решението, че съдилищата не са изграждали фактическите си изводи на основата на коментираните показания на полицейските служители, а са се позовали на съвкупния доказателствен материал по делото.
ВКС приема, че Пловдивският апелативен съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, според действителното им значение и тежест, съобразени са конкретната обществена опасност на дееца и извършените от него деяния. Срокът на наказателното производство, което е продължило 4 години, съвсем не е продължителен до такава степен, че подсъдимият да бъде компенсиран чрез намаляване на наказанието, смятат върховните съдии.
Решението на ВКС е окончателно.