Млада изпълнителка: Минах през кошмар при завръщане от Южна Африка! Сега съм в изолация и се моля Господ да ме пази!

Млада и красива изпълнителка от Варна сподели за Varna24.bg ужасът, който е преживяла, докато се завърне от Южна Африка, където е била по работа. Ето откровения разказ на момичето, което в момента е под карантина, която спазва стриктно:

"Казвам се Анна Овчарова и съм професионална певица. През февруари се наложи да замина за Южна Африка-Йоханесбург, за да изпълня договор, сключен още през лятото на миналата година. Тогава още никой не подозираше, какво ще се случи на човечеството. В Йоханесбург, трябваше да подготвим с колегите ми (професионални танцьори и певци от цяла Европа) три спектакъла, за да ги изпълняваме в театъра на круизен кораб през идния сезон.

Уви, след като бяхме под карантина и в същото време репетирахме усилено, компанията ни наложи да напуснем страната преди края на репетиционния срок, което за жалост беше точно в разгара на епидемията.

Без право на избор и глас ми наложиха да пътувам през Етиопия и Турция та до България. Казаха ми, че съм млада и няма никакъв проблем да преживея вируса, и със сигурност няма да умра...

За мое съжаление, премеждията започнаха в Етиопия – на летището в Адис Абеба. Преди полета за Истанбул ми беше съобщено, че трябва да сляза от самолета...Така, в пълно невидение, бях свалена от полета за Истанбул, като ми съобщиха, че причината е затворените граници между Турция и България.

Паспортът ми беше отнет без законна причина и бях отведена в зала с около 200 души от цял свят, с подобни на моя проблем. Често прекъсващата връзка с моите близки, които започнаха да звънят във външно министерство, за да съобщят за проблема, ме остави в огромен стрес и безпомощност. От МВР и българското летище, отговорите бяха, че полетите от Истанбул не са спрени... Нямахме представа какво се случва...

Така, в стрес и отчаяние, в очакване на информация и отговори, минаха 19 часа, през които се молих и борих за вниманието на служителите, а те все ми повтаряха да изчакам... През това време, близките ми, успяха да намерят директен полет до Париж, и от компанията за която работя ми осигуриха билет, за да се прибера поне до Европа, защото нямаше как да остана в Етиопия без виза...

Чаках в буферната зона на летището, пълна с крещящи хора, опитващи се да си помогнат, като мен... Не бях се хранила, нито пила вода през последните 12 часа... А междувременно, служителите, ми заявиха, че няма какво да правя във Франция, защото не съм с френско гражданство... Така, надеждите ми да "хвана" последния полет към Европа и Париж се изпаряваха с всеки изминал час.

Моите близки се свързваха с външно министерство многократно и им беше съобщено, че консулът на България в Етиопия е в Адис Абеба, и ми съдейства лично. Дадоха ми телефонен номер, за да му се обадя от личния си телефон. Когато успях да се свържа с въпросният представител на Република България, надеждата ми се изпари мигом, защото освен, че не ме успокои, този човек ми каза: " Много съжалявам, но е опасно да идвам на летището, защото то е затворено и е много опасно за мен и съм напълно безсилен да помогна..."

Така отказа да ми помогне. Тази действителност беше много болезнена, защото вече беше 22:00ч, а полетът за Париж трябваше да излети в 0:15ч. От друга страна консулът на Украйна беше на мястото и съдействаше на украински гражданин, който беше в същото положение като моето. Човекът беше възмутен от отношението на българския консул и не можеше да повярва, че помощ ми беше отказана. Помощ ми беше отказана от почти всеки, но въпреки всичко, очаквах потвърждение, че мога да бъда допусната до последният полет за Париж.

Борбата ми да хвана полета и да получа паспорта си обратно продължи до 23:45, когато бях допусната до полета като по чудо. В някаква безумна еуфория, успях да хвана полета за Париж, в последният половин час... След голям стрес, 19 часа без сън, храна и вода, натиск и опасност от зараза от covid-19, полагаща всички нужни мерки, за да се запазя, като използвах дезинфектант, ръкавици, сменях маските си на всеки два-три часа, добре, че ги имах...

Полетът беше пълен с пътници до максимума, като много от тях със симптоми на грип, кихаха, кашляха... След пристигането ми в Париж, багажът ми не се появи. Търсим го още. Трябваше да изчакам 24 часа до полета ми за София. Летището беше пусто и призрачно, както никога... Настаних се в хотел в очакване да стигна у дома и на 4-тото денонощие след заминаването ми от Йоханесбург, пристигнах!

Изолирах се в карантина за 14 дни. Смятам се за съвестен гражданин и никога не бих рискувала да подложа себе си или близките си на риск. Ако имах право на избор, не бих предприела това пътуване, но договорът ми ме постави пред обстоятелствата други хора да решават съдбата ми с риск да се разболея, да изпадна в беда и немилост.

Сега съм у дома, изолирана и сама...не се страхувам от изолацията и стриктно спазвам правилата. За мен е важно да предпазя другите и ще направя всичко по силите си да бъда твърда и дисциплинирана. Проявявам половинчати симптоми и тръпна в очакване за да разбера, дали ще попадна в прегръдката на вируса или ще бъда помилвана от Господ, защото откакто съм в България се сблъсквам с жестоката действителност, че не мога да разчитам на съдействие от здравните власти.

Колкото и дисциплина да спазвам, от спешния телефон в случай на симптоми ме посъветваха, ако се влоша да отида до болницата със собствен транспорт, което прозвуча шокиращо предвид брифингите и ограниченията, наложени в името на това, да не нарушаваме карантината, за да запазим другите.

След всичко през което преминах, не изгубих ВЯРАТА си. Осъзнах, че щом целия свят преминава през този катарзис, очевидно някъде грешим. Станахме прекалено материални, егоистични, зли...разчитаме само на себе си, бягаме от искреността, любовта, истината... А светът може да бъде толкова красиво и добро място... НО ВСИЧКО зависи от самите нас. Малко усилие, една мила дума, и загриженост, в желанието да сме заедно, да сме Човеци! 

Моля се да се избавим по-скоро от тежките времена, в които попаднахме, да намерим сили в себе си, да бъдем по-духовни, обединени и добри! Ние сме Българи преди всичко! Носим силата в кръвта си! Вярвам, че ще преминем през това изпитание и ще се изправим отново.  Бъдете отговорни и здрави! Анна".