"Най-често те вземат парите от нефинансовите институции, за да си купят скъпи смартфони, да отидат с приятели в баровски кръчми или на почивка", казва Борислав Христов, управител на една от фирмите за събиране на просрочени задължения.
Според него тенденцията е най-отчетлива от началото на миналата година. "Младите решиха да опитат бързо да имат всичко", добави той.
"Заради високите изисквания на банките те трудно биха взели заем оттам и затова се насочват към фирмите за бързи кредити или пазаруват на изплащане.
Най-често теглят от 400 до 1500 лв. и с тях основно купуват техника или ги използват, за да покрият текущи нужди, най-вече да върнат друг просрочен заем. Така кръгът се затваря. Затова много често, като звъннем да търсим длъжника, се обажда баба му или дядо му и казва: "Не го търсете, ние ще му плащаме вноските", поясни бизнесменът.
Според него 15% от просрочените бързи кредити са взети от млади безработни на възраст от 20 до 23 години, жители на голям град. "Този тип длъжници най-трудно могат да бъдат убедени да изплатят борчовете си", смята Христов.
"Приоритетът им е да вземем нещо сега, да го консумираме, пък после ще видим как ще го плащаме. Допреди година-две основно се вземаха кредити за нужни неща - жилище, печка, пералня, които ползват ежедневно, а новата вълна от младите взема кредити за лукс. Всъщност те харчат тези пари и за да си изградят статут който им позволява да изпъкнат пред другите и по този начин да имат и лесен достъп до жени", добави той.
Според него младите длъжници обикновено имат борчове към няколко фирми за бързи кредити, мобилни оператори или търговски вериги, продаващи стоки на изплащане. По думите му на другия полюс са пенсионерите, които в момента са най-добрите платци. "Те почти изчезнаха като неизправни длъжници", добави той.
Източник: в. "Монитор"