Наскоро се заговори за наредби за фермерските пазари и домашните храни. Изказване на ресорния заместник-министър Георги Събев предизвика море от разнопосочни реакции затова трябва ли да има подобни наредби, трябва ли производителите на тези храни да бъдат регистрирани земеделски производители и въобще можем ли да говорим за фермерски храни правени от “не фермери”?
Анкета: Какви са средните Ви добиви от слънчоглед за 2022 г.?
Както Агри.БГ вече писа по темата има много мнения, което може да означава само едно - земеделците пряко се вълнуват от нея.
Но нека да влезем в конкретика. Георги Събев коментира преди дни, че „наредби за фермерските пазари и за изисквания за производство на малки количества храни в домашни условия ще намалят злоупотребите и сивата икономика и ще отговарят на действителността, че потребителите търсят такива продукти”. Според него такива наредби са изключително необходими и чрез тях ще се даде възможност за легални доходи на производителите.
Започнаха обаче различни тълкувания на думите на земеделския министър и едно от най-големите притеснения на част от сектора е това, че хора, които не са регистрирани земеделски производители по Наредба 3, ще могат да продават фермерски продукти.
“Вече не трябва да си регистриран земеделски стопанин по Наредба 3. Достатъчно е да имаш "излишък" от двора си и можеш да продаваш на пазари, тържища, ресторанти и магазини. Никой не те контролира - нито БАБХ, нито НАП, нито плащаш осигуровки.
Това ще е голям пробив в българското земеделие за търговците и измамниците, за нелегалните вносители и всички други”, обяснява председателят на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я) Божидар Петков.
Според него трябва да се постави ясно разграничаване между фермерски и занаятчийски продукти. Петков обясни, че който е регистриран като фермер може и трябва да ползва наименованието "фермерски" при своите продукти. Съответно нерегистрираните производители по Наредба 3, които приготвят храна и продукти в домашни условия трябва да използват наименованието "занаятчийски храни" - боза, локум, тахан и всичко, разрешено от Закона за занаятите и БАБХ.
“Нека Министерство на земеделието да се занимава само с професионалните фермери - тези, които са регистрирани по Наредба 3. Останалите хора, които произвеждат храни в дома си и искат да ги продават на пазара, нека ги наречем занаятчии. Но да ги разграничим от фермерите. Те могат да бъдат регистрирани с удостоверение за занаятчия, да са на „патент” или други форми" коментира Петков.
По думите му Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще продължи да следи и тези производители според новия закон за храните и етикетирането, но те няма да имат нищо общо със земеделците, произвеждащи фермерски храни.
“Ние не сме срещу фермерите, които правят сирене вкъщи. А срещу тези, които не са регистрирани като земеделци и правят сирене вкъщи, което после продават като „фермерско". Все пак ние трябва да защитаваме бранда „фермерско“, заключи Божидар Петков.
Наши читатели също изразиха своето мнение:
“Аз съм земеделски производител и съм регистриран по Наредба 3. Годишно плащам по 10 000 лв. данъци и осигуровки, търпя проверки от най-различни институции, които се отнасят с теб като с престъпник. Стресът е огромен, а глобите сурови. Тогава защо да търпя това мачкане, извиване на ръце и плащане на толкова много данъци? Защото за мен 10 000 лв. са много пари. Щом като ще може да работиш без Наредба 3, да не плащаш и да не бъдеш тормозен от всякакви институции? Ще кажете, ама те няма да вземат субсидии. А аз ще кажа за какво са ми тези субсидии като ще мога да си продавам млякото на 2 лева, а сега го продавам на 80 ст. при себестойност 1.50? И съм задължен да го продавам на мандата ща не ща”, пише читатели на Агри.БГ в коментарите.
Друг са по-крайни в своите виждания относно практичността на подобна наредба.
“Не може без да си регистриран производител или преработвател да продаваш каквото и да било. Както сега всички мургави търговци по пазарите са регистрирани производители, така ще почнат да продават каквото си поискат без да са дори такива. Луди предложения са това дано не влезнат в сила никога”, обяснява наш читател.
Темата за храните и късите вериги остава водеща в Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 г. От нас зависи как ще улесним достъпа до храна, дали ще подпомогнем фермерите и по-късите вериги на доставка или отново ще извием ръцете на земеделците, които и в момента са на прага на оцеляването.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
