Показва коментари на Теодор Трайков

,,Имах един преподавател, който каза: "Колеги, ще ви кажа какво ще се случи след като завършите Висшето ! Едни от вас ще останат да работят тук. Други ще полудеят. Трети ще умрат. А останалите ще станат продавачи или метачи." Не го цитирам точно, защото мина време, но ето. Пропуснал е мен. Аз пък станах горско зверче. И в тази несигурност се каня да проям мишки и богомолки.рџ?…рџ?‚рџ?‚ Звуча като съвсем луд човек като пиша с боеца, но май и други са разбрали, че това е някакво нескопосано творчество под стрес. Някакъв абсурден писък в мрака. И не ми излиза от главата, че след известно време ще живея на улицата до кофа за боклук, светът ще бъде озверял и бездушен още повече и някоя нощ ще ме убият тийнейджъри. И че нищо не ми предстои, само ужасии. И като се засили това изпадам в паника, много тежка, и от стари рани от живота, всичко ме фрасва и замита и тогава искам някого и нещо, промяна, компания, спасение, утеха, и си намирам боеца. Искам кафе-бар в барата. Ще продавам кокали, кафе, бира, кебапчета, шоколад. Ще идват кучета, котки, хора, еженца, белки. Само добри хора. Ще има сензор за доброта. Барът ще ги допуска само, ако са мили. Писах как човек става негоден от отровите под едната и под другата за мой колега, който полудя и си написа сам оценките в книгата на университета, изпратиха го в лудница и от тази специалност имаше доста случай.,,