Много именици празнуват на днешния светъл празник

На 25 декември имен ден честват всички, които носят името Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор и производните им. 

На тази дата честваме Рождество Христово – Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят. Празникът стартира в първите часове на 25 декември. Той е самобитно продължение на Бъдни вечер. На него християните празнуват рождението на Сина Божий Иисус Христос.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва невероятна светлина и ангел възвестява, че на света е пристигнал Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни празнуват Рождество Христово тържествено, както и Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската черква и на 7 януари (по юлианския календар). 

В България е формален празник с решение на 9-ото Народно заседание от 28 март 1990 година В най-вече християнските страни Коледа е стопански най-значимият празник в годината, а се отбелязва като всемирски празник и в доста страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с дарове от Дядо Коледа и други митични персонажи.

Според много историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 година сл. Хр. Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, отдадени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната черква няма празник, отдаден на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става в IV-V в. под въздействие на античните езически вярвания. 

Именно в дните сред 17 и 23 декември представителите на остарялата религия в Рим чествали господ Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и успеха му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространяване на християнската вяра, раждането на слънчевия Бог било обвързвано със символичното име-определение, обещано на Христос като "слънце на правдата".

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един детайл, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, с цел да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася парченце от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същина (светлината, знанието, чистотата, истината).

Народната традиция е обвързвана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им стартира от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, основават се коледарските групи, дефинира се лидерът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят " шарени тояги ". Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията - от среднощ до изгрев-слънце на Коледа. В националните показа тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Обикновено групите от коледари се състоят от дъртак, баба, трохобер, гайдар и четници артисти. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои региони коледарите се вършат на котараци, мяукат и известяват за идването си. Момците коледари са облечени празнично, като за огромен мраз, какъвто нормално е, с калпаци, окичени с гердан пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с наслада, с изключение на в случай че тъга някоя, гибел или болест не са сполетели дома. От среднощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, благополучие в фамилията и богата годишна продукция, а домакините ги подаряват с коледарски кравай. 

Първо се потегля от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава решето с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, с цел да се нации през идващата година. На някои места, в случай че в къщата има мома за женене, тя подготвя специфичен писан кравай за обичания си. После всички писани краваи се излагат на публично място, с цел да се оценят кой какъв брой коства и да ги изплатят с наддаване. Всеки момък изплаща кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от фамилията - от най-възрастния (както по старшинство, по този начин и по уважение) до най-малкия.

На Коледа всички отиват на черква. Прави се обичайното общоселско хоро. По традиция Коледа се чества в нашата страна 3 дни. Според националните вярвания, в случай че вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи, че ангел небесен е минал край теб. Затова би трябвало да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е благословен и доста богат. На него наложително се сервира баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и други Основните ястия през този и идващите са приготвени от свинско месо.

Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се прибира през целия ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а след това се събира и служи за лек на разнообразни заболявания през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, върви наведен, с цел да са по този начин приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва плява, с цел да раждат.

На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с разнообразни форми и шарки, които също са свързани с огромния празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях съгласно старите обичаи са с формата на разнообразни селскостопански сечива, с които се обработва земята, с цел да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, мебелировка, домашни животни, без които животът в селото е невъобразим. 

Някои от тези значими за фамилията фигури са обрисувани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съгласно усета и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или дребни питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се слага и по една паричка - знак на благополучие и благосъстояние.

Според най-старите обичаи, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, с цел да стане " копринено ", както се пее за него, а водата, с която се замесва, би трябвало да бъде донесена в бяло менче от госпожица или млада младоженка в къщата, която още не е раждала.