Мост на повече от 550 години пази своите тайни

Едно забележително техническо съоръжение от преди повече от 550 години се издига между двата бряга на реката,  преминаваща през кюстендилското село Невестино, а съвсем скоро то беше реставрирано, предаде репортер на "Фокус“.  Средновековният Кадин мост е изтраден над река Струма - петата по дължина в България.

Според надпис издълбан в гранитна плоча в източната ограда от южната страна на моста на турски език, мостът е построен през 1470 година по заповед на Исак паша по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата едвам успял да премине през буйните придошли води на река Струма през тези места по пътя си към Босна.

Тестът на каменния надпис гласи: "По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874."

Мостът е дълъг около 100 метра и широк 5 метра. Като архитектура той представлява смес от антични, средновековни и ренесансови форми. Кадин мост има пет полуцилиндрични свода, като средният е най-висок, с най-голямо подпорно разстояние, а страничните се снишават постепенно. Застлан е с големи гранитни плочи.В долната си част стълбовете се издават клиновидно за цепене на водата, като във всеки стълб има пробит засводен прозорец за оттичане на водата при пълноводие на река Струма. Има украси от сталактитови елементи и розети. Разположен е косо по течението на река Струма и изглежда несиметричен въпреки, че височината му расте равномерно от двата бряга.

Съществуват различни легенди свързани с построяването на Кадин мост, има различни тълкувания и за произхода на името му. Една част от фолклорните легенди, които се разказват за построяването на Кадин мост са свързани с един особен обичай, според който се е смятало, че за да е стабилен градежът на мост, църква или чешма трябва в основите на строежа да се зазида жив човек или сянката му. Целта е по този начин да се създаде дух покровител на строежа. Вграждането на човешка жертва ставало, като майсторите оставяли дупка в строежа и като минел някой го бутали и зазиждали, а в по-късни времена взимали мярка от човек и вграждали сянката му. Вярвало се, че този чиято сянка била вградена започвал да линее, да отслабва и умирал.

Според една от легендите строежът на  Кадин мост не вървял и всичко, което майсторите успявали да съградят през деня нощем било отнасяно от бурните води на реката. Така майсторите решили, че ще дадат курбан една от жените си и се разбрали това да бъде първата, която на сутринта им занесе храна. Първа дошла Струма невеста, жената на майстор Мануил.

Затова тя била зазидана. Жената дошла със своята рожба пеленаче и докато я вграждали тя плачела и се молела да оставят навън гърдите й и две дупки за очите, за да може да кърми и да гледа рожбата си. Майсторите склонили и така тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала. Казват, че и днес нощем се чува гласът и да проплаква, а млякото от гърдите на жената се вкаменило, затова в миналото много безмлечни майки откъсвали парче от гранита, варили го и пиели отварата, за да им дойде кърма.

Според друга легенда мостът е построен като сватбен подарък за една смела българска невеста по заповед на султан Мурад. Когато тръгнал на военен поход към Босна, на това място султанът срещнал сватбари, повечето се уплашили и избягали, но не и невестата. Тя се поклонила на войската и на султана и го дарувала с дар. Тогава султан Мурад я попитал тя какъв дар иска и невестата пожелала мост над реката, за да ходи на гости при майка си. Мосът бил направен и наречен “Кадън кюпраси" или “Невестин мост" от кадън (невеста) е останало и видоизмененото днес Кадин.

Според друга легенда мостът е бил изграден по настояването на местен турски съдия – на турски “кадия", откъдето и е получил името си “Кадин" мост.

Кадин мост е считан за един от най-забележителните паметници на строителството в България от този период. През 1968 г. е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение.

Дори Константин Иречек споменава за моста в своите трудове.