Мъжете на снимката все още не знаят, че всичко е загубено

От фейсбук страницата на Росен Петров, водещ на предаването "Операция история":

На снимката виждате офицери от българската армия, заснети на 3 май 1913 г. на Чаталджа. Това са подпоручик Андрея Мисканов, поручик Борис Богданов, поручик Иван Шапкарев, запасен подпоручик Зографов и подпоручик Якимов. Оръдията вече са замлъкнали. В полетата почти не мирише на смърт. Загубените другари са погребани, а животът неумолимо продължава.

Офицерите позират, облечени със своите бойни униформи, препасали сабите си. На гърдите на трима от тях семпло блещукат кръстове за храброст. Излъчват самочувствието на хора, победили в една жестока война, на хора, достигнали до столицата на този, който пет века е бил господар на предците им. Успехът им е огромен. Две седмици след тази снимка, през май, ще бъде подписан Лондонският мирен договор, а българската войска вече властва над обширни територии. Блянът за национално обединение е почти изпълнен.

Мъжете не изглеждат весели, а изморени и замислени. Сякаш предчувстват нещо. Те не знаят, че само след месец отново ще гинат под град от олово, че триумфът им ще се превърне в огромна трагедия, че любимите им Тракия и Македония ще бъдат прорязани от реки от българска кръв. Те все още не знаят, че всичко е загубено. Те още не знаят капаните, които е подготвила орисията им. Лентата е уловила просто миг спокойствие преди ужасната буря.

Андрея Мисканов (най-вляво) ще загине през Първата световна война. Иван Шапкарев (правият в центъра, син на известния фолклорист Кузман Шапкарев) ще оцелее и ще стане полковник. Интересна е съдбата на Борис Богданов (седналият вляво), който е преметнал небрежно крак връз крак. Той изглежда най-лустросано. Понякога обаче външният вид лъже. През 1916 г. този "лъскав" офицер (вече капитан) ще получи телеграма от цар Фердинанд да изведе населението на Петрич и да опожари града (за да не попадне населеното място в гръцки ръце при тяхно настъпление). И тук следва нещо почти невъобразимо. За да не изпълни заповедта, но при това да съхрани и офицерската си чест, Борис Богданов се самоубива. Петрич е спасен, а гърците така и не настъпват към града.

Можем ли дори да си представим какво е направил този човек и какви разбирания за морал е имал? Скромен паметник на Борис Богданов има в с. Мирково. Съдбата на другите двама заснети е неизвестна.

Някои казват, че фотографиите са като прозорец във времето. Ние, живите, можем да погледнем към тези преди нас. Да се надяваме, че те не могат да погледнат към нас, защото това, което ще видят, може да не им хареса.