Загадъчен каменен град е застинал дълбоко в дебрите на Средна гора. Колосални по размер скали, пръснати в причудливи струпвания по целия южен склон от Копривщица до Стрелча. Удивителни структури, запаметили живота по тези земи 4000 години преди Христа.
Ако пътуваме по Подбалканския път, отбиваме през Копривщица към Стрелча. Почти веднага след като покорим седловината между високите върхове Буная вдясно и Богдан от ляво, около шосето ще забележим десетки от онези странни на пръв поглед каменни колоси.
Вече сме в сърцето на мегалитния град и вървим по една от маркираните пътеки в местността Кулата. Районът е каменист, с наклон в южна посока, но изключително живописен през всички сезони. Особено сега, когато късното лято вече е обагрило пейзажа в жълто-оранжево - предвещавайки настъпването на златната есен.
Това наистина са огромни гранитни скали, струпани и оформени по начин, който и въображението трудно ще си представи. Още повече - някои от тези канари са поставени в противовес на всякакви закони на физиката.
Точно така - съвършено изправени по стръмните урви, астрономически подредени спрямо древни вярвания и култове. Така изглеждат тракийски светилища Кулата, Скумсале и Качулата. Могъщите земни сили са основният художник на тази извънземна картина, но траките, припознали тези скални феномени за свои светилища, са дооформили най-загадъчните кътчета.
По пътеката прави впечатление огромен продълговат гранитен великан, стърчащ и видим от километри. Такъв тип структури се наричат менхири, а този тук е сред най-високите в България.
Този менхир наистина е доста висок. 5 метра и 80 сантиметра. Три пъти колкото изправен човек. За древните хора подобен тип изправени камъни са били символ на мъжкото начало и на слънцето, обяснява Николай Василковски по Nova.
Легла от камък, тронове, улеи, жертвеници, пирустии. Мълчаливите гранитни великани знаят всичко, но гласът им е угаснал в тишината на времето. Само те помнят тайнствените ритуали, гадателските обичаи и жертвоприношения, извършвани тук от траките-одриси.
Югозападно от Кулата, вдясно по пътя към Стрелча тръгваме към Скумсале. Поредният мегалитен град, който впечатлява с формите и големината на каменните блокове. Странното име вероятно идва от “кумсал", песъкливата почва на целия южен склон под връх Стръмонос.
Ако човек се размърда наоколо, ще види отново познатите вече култови съоръжения, видимо оформени на ръка в твърдия камък. Местността е прорязана от пътечки между канарите, утъпкани от любители на по-екстремното катерене.
На практика никой няма да ви спре да се катерите по камъните, но трябва да се има предвид, че това не е толкова безопасно. Ето такова едно място търсим - с гледка напред към околните каменни блокове.
Хилядолетна история, застинала в полите на Средна гора. Там, където траките доказвали своята смелост, хвърляйки стрели срещу мълниите. Загадки от почти непознатия за съвременния човек бит и вярвания на древните народи.
За фактите и хипотезите около един от най-големите мегалитни градове в България могат да ни разкажат в Историческия музей в Стрелча. Разходката из тракийските светилища приключва в уютните зали, събрали цялата известна история на региона.