На този ден: 82 години от екзекуцията на голям български поет и писател

Днес отбелязваме 82 години от смъртта на знаменития български поет Никола Йонков Вапцаров. Той е разстрелян през 1942 година от тогавашната власт заради подривна дейност.

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров, озаглавена "Моторни песни“, излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в рамките на Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на учебна практика първоначално на кораба "Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на "Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. През 1936 г. след авария е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 г. Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Българските държавни железници и в Софийския общински екарисаж. През септември 1940 г. Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска, оставайки безработен.

Творчество:

Вапцаров редактира вестник "Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците "Кормило“ (1936), "Нова камбана“ (1937), "Светлоструй“ (1939), "София“ (1941), сп. "Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. "Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си "Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – "Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

- Стихосбирка: "Моторни песни“

- Стихотворения: "Вяра“, "Двубой“, "Пролет“, "История“, "Селска хроника“, "Писмо“, "Романтика“, "Кино“, "Доклад“, "Ботев“, "Хроника“, "Борбата е безмилостно жестока“, "Прощално“ и др.

- Драма: Вълната, която бучи

Фамилията на Никола Вапцаров произлиза от прякора на човека, от когото Йонко – бащата на Никола, купува къща с вапцарница (бояджийница). Йонко променя фамилното си име на Вапцаров.

Племенницата на поета, Мая Вапцарова, е известна кинорежисьорка и писателка.

Критики и противоречия

В историографията за Вапцаров се различават два периода: до 1989 г. той е пропагандиран като образец на поет-комунист, а след 1989 г. се разкриват нови факти за живота му и образът му придобива по-противоречиви измерения. Автори, като журналистката Даниела Горчева, дори го обвиняват в тероризъм, държавна измяна и национално предателство, а творбите му определят като чисто пропагандни, и с някои изключения – лишени от художествена стойност.