На 9 октомври Европейската комисия (ЕК) най-накрая представи четири водещи екосхеми за регламента за стратегическите планове на ОСП. Предложението беше представено от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ и беше обсъдено в Европейския парламент (ЕП), пише www.arc2020.eu.
Това обаче не е нещо ново. Предложението беше обявено още през месец май заедно с публикуването на стратегията "От фермата до трапезата", и по-специално в работния документ за анализ на връзките между реформата на ОСП и Зелената сделка.
Най-накрая обаче призивите на държавите членки за по-голяма яснота около екологичните схеми в новата ОСП бяха удовлетворени.
Четирите водещи екосхеми включват следните практики:
Прецизното земеделие в екосхемите?
Член 28, точка 6 от предложението на Комисията установява, че екосхемите се предоставят или като плащания (а) в допълнение към подпомагането на основния доход, или (б) като компенсация на земеделските производители за направените им допълнителни разходи и пропуснати доходи.
Прецизното земеделие е широко подкрепено от всички страни и няма съмнения, че това предложение ще бъде привлекателно и за най-устойчивите държави членки. Прецизното земеделие може да намери своите съмишленици поради различни предположения или претенции за намаляване на разходите, благоприятстване за околната среда и увеличаване на доходите на фермерите.
В този контекст, ако наистина е вярно, че земеделските производители спестяват време, намаляват разходи и имат по-високи доходи, то точка 6, буква б) относно направените разходи и пропуснатите доходи не може да представлява валидна основа за подпомагане на прецизното земеделие.
Освен това, ако точка 6, буква а) допълнително подпомагане на доходите е основната рационалност за включване на прецизното земеделие в екосхеми, Комисията, членовете на ЕП и държавите членки трябва да са наясно, че прецизното земеделие не може да бъде еднакво възприето за различните видове земеделски системи и може да благоприятства по-нататъшната концентрация и неравенствата в селскостопанския сектор.
Необходими са допълнителни мерки и разпоредби, за да се избегне това, както и да се гарантира, че публичните политики насочват прецизното земеделие към намаляване на вложените суровини и по-добро управление на природните ресурси. Но също така предизвиква настоящата неустойчива система в селскостопанските и хранителните пазари, вместо да я изостря.
Истинското безпокойство тук е, че както показва историята, когато държавите членки са представени с най-лесната, но най-малко зелена опция, те често избират нея пред наистина зелените схеми. Ако изказът остане както досега “поне един от следните”, както е в текста на чл. 28а, стр. 2, всички пари по екосхемата могат да бъдат похарчени за този инструмент.
Прецизното земеделие би представлявало този най-малко екологичен вариант от наличните, който несъмнено би бил представен като печеливш както за околната среда, така и за земеделието. Истината е обаче, че преди всичко просто ще поддържа типични производствени методи, но с по-ново оборудване.
Ще бъде необходима яснота при определянето на това, какво е биологично земеделие в този контекст. Пълната и цялостна схема за органично сертифициране е нещо, финансирано по Стълб 2 или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Екосхемите са част от Стълб 1, Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Схемата за биологично земеделие включва петгодишен договор и двугодишно преобразуване, докато екосхемите ще се финансират ежегодно.
Въпреки това, ако биологичното земеделие по екосхеми е основно за подготовка на фермерите за преминаване към пълната схема чрез въвеждане на техниките и практиките на биологичното земеделие, екосхемите могат да бъдат полезна стъпка към пълната биологична схема, финансирана по ЕЗФРСР . Всичко друго би могло да обърка фермерите и потенциално да подкопае доверието в самата схема за биологично сертифициране и производство.
Схемите за въглерода също си струва да бъдат помислени малко повече. Макар че със сигурност е обещаваща област, все още няма солидни и всеобхватни научни изследвания, които да ни помогнат да разберем как се движи въглеродът в земеделските системи. В тази връзка би било обезпокоително, ако се изплащат пари за практики/действия, които биха могли да увеличат запасите от въглерод в почвата без реално да бъде направено научно проучване с доказателства по темата.
Освен това интегрираното управление на вредителите (IPM) би могло да бъде изброено като екосхема. Ако следваме 8-те принципа на IPM, посочени в приложение III към Директивата за устойчиво използване на пестицидите 2009/128, те включват алтернативи на пестицидите и биологичен контрол. Освен това IPM би могло да помогне да намалим употребата на пестициди, както изискват стратегиите "От фермата до трапезата" и тази за биологичното разнообразие.
И накрая, избягването на двойни или дори многократни плащания ще стане много сложно с този огромен набор от опции и схеми - как ОСП ще следи и ще избегне плащания към фермерите по няколко пъти за една и съща практика?
Като се имат предвид горните опасения, какво трябва да включват екосхемите? Ето и предложенията от arc2020.eu:
- схема за намаляване на животните, екстензификационно плащане;
- сеитбооборот - 4 години или повече с бобови растения;
- овлажняване на торфища;
- агролесовъдство;
- специфично задължение за IPM (8 принципа на IPM, приложение III към SUPD);
- агроекологични техники съгласно документа на IFOAM за екосхемите;
- подсяване на тревни площи;
- да се подпомага no-till земеделие без пестициди.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.