Според проучване на Евробарометър по въпроса, по-малко от половината европейци са доволни от железопътните си системи (46 %), макар удовлетворението да е нараснало в сравнение с 1997 г. (41 %). Нивото на удовлетвореност варира от 67 % във Финландия до 18 % в България. Като цяло, то е доста ниско в държавите членки от Централна и Източна Европа (Чехия, Унгария, Словения, Словакия, Полша, Румъния, България и Гърция).
Според повечето европейски граждани, отварянето на този пазар за конкуренция ще окаже положително въздействие върху цените на билетите (72 % от анкетираните), качеството на обслужване на пътниците във влаковете (71 %), удобството и чистотата във вагоните (70 %), честотата на влаковете (68 %), точността (66 %), начина на управление на железопътните дружества (63 %) и броя на обслужваните спирки или маршрути (62 %).
Огромното мнозинство от европейците очаква засилената конкуренция на железопътния пазар да се отрази положително на отделните заинтересовани страни, като например пътниците (78 %), частните железопътни оператори (68 %) и служителите на железопътните дружества (55 %).
Не на последно място, 70 % от гражданите на ЕС биха искали конкуренцията да доведе и до предлагането на железопътни услуги "без екстри", подобно на нискотарифните авиокомпании, а 43 % желаят предлагането на луксозни услуги (осигуряване на храна, филми, вестници и др.) Освен това, почти две трети (65 %) от европейците биха желали да имат повече различни възможности за закупуване на билети (напр. онлайн, чрез смартфони или в самия влак).
Европейската комисия възнамерява да приеме нов пакет от мерки през следващите месеци, т.нар. 4-ти железопътен пакет, с който вътрешните пазари за пътнически железопътни превози ще се отворят за конкуренция, ще се намали времето за пускане на пазара на нов подвижен състав (чрез засилване ролята на Европейската железопътна агенция) и ще се подобри управлението на железопътната инфраструктура (за да се увеличат ефективността на железопътните оператори и конкуренцията).
Над половината от гражданите на Европа (55 %) използват национални или регионални влакове: поне веднъж седмично (6 %), няколко пъти месечно (4 %), няколко пъти годишно (19 %) или най-много веднъж годишно (26 %). Повече от четирима от всеки десет европейци никога не са използвали влак (45 %).
Малко над четирима от десет европейци (41 %) използват крайградски влакове: поне веднъж седмично (7%), няколко пъти месечно (5%), няколко пъти годишно (13%) или най-много веднъж годишно (15%). Почти шестима от десет европейци никога не са използвали крайградски влак (59%).
Гражданите използват националните или регионалните влакове основно при туристически пътувания (70 %); съвсем малко клиенти на железниците споменават, че ги използват за пътуване до работа или училище (10 %), или за делови пътувания (10 %).
Когато на неползващите влак или на пътуващите веднъж годишно европейци бъде зададен въпросът какви подобрения биха ги накарали да започнат да ползват влак, повече от четирима от десет споменават понижаването на цените (43 %). Други подобрения се посочват далеч по-рядко: по-добра мрежа с повече маршрути и спирки (20 %), по-бързо пътуване (17 %), по-надеждни услуги (16 %), повече удобства и чистота (16 %) и по-чести влакове (14 %). Почти трима от десет отговорили, които пътуват с влак рядко или никога, спонтанно са отговорили, че нищо не може да ги накара да използват железопътния транспорт (28 %)
Почти половината от европейците (46 %) са доволни от настоящото състояние на националната и регионалната железопътна система в страната си. Значителен процент обаче отговарят, че не са доволни (36 %).
Болшинството европейски граждани (71 %) подкрепя отварянето на своята национална и регионална железопътна система за конкуренция, стига всички оператори да удовлетворяват едни и същи стандарти за безопасност.
Източник: Агенция "Фокус"