Наш бизнесмен, който живее втори живот: До този ден никога не бях слагал предпазния колан в колата

Вени Марко̀вски е български общественик, интернет пионер, вицепрезидент на ICANN. Син е на писателя Миле Марковски и внук на Венко Марковски. Кумове на първия му брак са Сергей Станишев и Елена Йончева. В профила си във фейсбук разказа за случка от преди 20 години, при която като по чудо се е разминал със смъртта. Бизнесменът напомни на всички да карат внимателно и винаги да са с предпазни колани.

20-и декември e моят втори рожден ден!

На този ден през 1999 г. се разминах по чудо със смъртта и от нея дата празнувам и отбелязвам деня с благодарност.

В този безснежен и слънчев ден преживях челен удар, който можеше - и реално трябваше - да завърши с поне няколко човешки жертви, но се случи така, че ни се размина, на всички участници!

До този ден никога не бях слагал предпазния колан в колата (Daewoo Nexia), но тогава казах на човека до мен "Я да си сложим коланите, че сме на път".

Минута-две по-късно ударихме със скорост около 70 км/ч едно "Пежо" 504, което пресичаше бул. "България" на "Тодор Каблешков", от "Билла" в посока Бъкстон. Ударих го от дясната страна, в колоната между предната и задната врата. От удара "Пежо"-то изхвърча на около 30-40 метра, качи се на тротоара (оставяйки на платното някакви части от картера и кой знае какво), където отново случайно нямаше пешеходци. Беше се превърнала в двуместна кола - с оцеляло място за шофьора и това зад него: цялата дясна част беше изчезнала!

На шофьора на "Пежо"-то му нямаше нищичко!

Аз нямах и драскотина дори.

Спътникът ми - също!

Но не само заради това казвам, че беше чудо:

- Ако случайно не бяхме сложили коланите, сега нямаше да ви пиша тези редове.

- Ако в "Пежо"-то имаше седнали от дясната страна, нямаше да оцелеят.

- Ако то беше ударило моята кола, ударът щеше да я превърне също в двуместна, но лявата ѝ част щеше да е смачканата, заедно с мен в нея.

- Ако зад нас вдясно се движеха коли, щяха да ни ударят не един и два път, при това отвсякъде и както си поискат - просто моята кола се беше завъртяла на 180 или може би дори на 540 градуса! Не знам колко сме се въртели - нямам никакъв спомен за секундите от момента, в който видях колата пред мен, до момента, в който се окопитих и първото нещо, което направих, дори преди да си намеря и сложа очилата (бяха изхвърчали от удара), бе да попитам човека до мене "Добре ли си?". Второто бе да погледна към ударената от мен кола и да видя ръката на шофьора ѝ да стърчи през... десния прозорец!

Нали ви казах, че от удара колата му се бе превърнала в двуместна - дясната предна врата бе отишла там, където е лостът за скоростите... Помислих си, че съм го убил и с голямо облекчение след още няколко секунди видях, че се раздвижва, а после - и че не е дори натъртен.



Воланът на моята кола беше огънат на 90 градуса - там където са ми били ръцете, от горната страна. Никога не съм знаел, че воланите не са толкова твърди, колкото изглеждат.

Нейсе - важното е, че всичко мина успешно, нямаше жертви, а това сега е повод за празнуване!

Шофирайте внимателно, защото - както казваше Тодор Колев: Един миг невнимание, цял живот - смърт! Имайте предвид, че аз бях на пътя с предимство, другият шофьор не спази знаците - така че не се доверявайте само на себе си, а винаги се съмнявайте, че човекът отстрани или отсреща може би не е видял какъв знак има пред себе си. Помага - от личен опит ви го казвам, но не ви го пожелавам да го изпитате, за да го повярвате!

И слагайте предпазните колани!

Колите? От "Пежо"-то нищо не можеше вече да стане. Моята бе оправена и я карах още няколко години.



(Снимката показва горе-долу как изглеждаше ударената от мен кола, макар че тук е ударена от лявата страна. Източник: английската Wikimedia, автор: Dori)