Наш известен актьор с култов коментар

И на 76 актьорът легенда Стефан Мавродиев е изпълнен с енергия и хъс за сцената. Въпреки всеобщата истерия около пандемията той не се затваря вкъщи и не спира да играе в любимия си Младежки театър.

Какво мисли за въведените по-строги мерки срещу коронавируса, би ли се ваксинирал и какво е дереджето на актьорите в условията на криза, Мавро сподели пред "Ретро“. 

- Г-н Мавродиев, казвате, че в момента пазарувате, а е 12:30 ч. Защо не спазвате "коридорите“ за възрастни рано сутрин?

- Абе, стига вече с тия глупости, госпожа! Когато мога, тогава ще пазарувам. Аз обикалям града, разхождам се, вляза някъде да купя нещо. Айде, де. Аз като съм на работа, не мога да пазарувам. А и не пазарувам кой знае какво. Стига с тия "коридори“, стига с тия глупости! Аз съм работещ пенсионер, да чукам на дърво. По време на "коридорите“ сутрин аз спя като пън. Или съм на репетиция от 10 ч. и съм станал в 7 ч., когато никакви магазини няма, или като съм се прибрал късно, спя като пън. 

- Не се ли страхувате все пак? Вие сте в рисковата група на пенсионерите.

- От какво да ме е страх? Аз много вървя, държа на непрекъснатото движение. Нося маска, разбира се. Като се приближа до група хора, веднага я слагам. Иначе, като си ходя, си дишам чист въздух, доколкото той е чист. 

- Вие ще се ваксинирате ли? 

- Това не мога да кажа в момента. Като дойде моментът, ще реша. Веднъж се ваксинирах преди години срещу грип. Бях излязъл от болница, бях изкарал една бронхопневмония, това преди 20 години. И ми откриха някакви усложнения с бъбреците. Имам подагра, царската болест, и тя прави лоши номера. Мой много доверен лекар ме нави тогава и аз си ударих една ваксина. Но още не бях укрепнал след болницата, не бях здрав. И това беше грешка, защото после се разви енигматична необяснима дейност на организма ми и проблемът се разреши чак след три месеца. До Англия чак закараха моя кръвна проба. И едва тогава ми казаха – няма нищо, спокойно. Защото те помислили, че имам левкемия. Тоест аз си сложих ваксина, след като съм бил болен, и човек не знае какво взаимодействие ще направи с организма му това нещо. 

Готов съм да се ваксинирам срещу коронавирус, но единственото, което леко ме притеснява, е моят спомен от оная ваксина навремето. Иначе ваксината е хубаво нещо. Трябва да се види как действа и да се слага, защото такова чудо като сегашното аз не си спомням. Испанският грип може да е бил такъв, но аз тогава не съм бил замислен даже.

- Джо Байдън, Обама, Клинтън например казаха, че ще се ваксинират публично. Нещо такова не ви ли мотивира? 

- Добре, бе, добре, бе, хубаво. Нямам нищо против тяхната ваксинация. Вижте, великите сили се ваксинират. А ние… 

- Какво е мнението ви за по-строгите мерки за борбата с пандемията, които се въведоха у нас?

- Абе, колко строги са?! Единствено протестирам срещу това, че няма кръчми. Как така?! Не мога да вляза вътре да изпия една наливна биричка на една масичка. Понеже аз ходя в едни мои квартални кръчми много хубави. И те са сложили според правилата по на 3-4 метра масите. И в заведението я има 6 маси общо, я не. Тоест ти си на такова разстояние и при това сам си седнал в едно голямо пространство и е пълен абсурд да се затваря такова заведение. Вижте, дискотеките разбирам да ги затворят, там е задължително. Но в такива малки кръчми или пък големи, където пространството е огромно, не разбирам защо се прилага тази мярка. Как може в един хотел да няма място, което се казва ресторант, където хората да седнат и да се нахранят. Разбира се, при съответните предпазни мерки. Това е абсурдно. Тук има куп глупости, но както виждаме, тази пандемия е изненада за всички. Тоест глупости се вършат непрекъснато. 

А най-голямата глупост, ще кажа гадост, е, че беше разбита нашата стройна здравна система. Едно време имаше и лекари, и медицински сестри. Сега има нещо останало от оная система – имаме легла, но хората избягаха, защото тук продължават по оная система гадно да ги държат на ниски заплати. Това е безумие. 

Глупост след глупост, фатални обществени глупости. Да не говорим пък за политическите им глупости, с които ни пълнят главите и просто са непоносими. Но целият свят е пламнал и това ще мине през всички. Всеки втори човек отнякъде го носи и го занася и го разкарва този вирус. Той минава през него. Толкоз. Да не дава Господ да му се случи нещо такова на човек, тогава вече опираме до подготвеността на здравната система, която не бива да прави грешки. Смъртните случаи повечето са въпрос на грешка.

На неточно лекуване или късно постъпване на пациента. Тоест системата, която трябва да организира тази работа, продължава да не е добра, въпреки че хората се изтрепват от работа. А пък и толкова други болести има, от които хората си отиват, така че то се омесва. И цялата политическа истерия, която се разиграва около това, че ни пазят… То хубаво да ни пазят, обаче това създава у хората чувство за страх. Макар че има една категория, която се забавлява и казва: Бе, гледайте си работата. А те са много. 

- А какво става в Младежкия театър сега, работите ли? 

- Работим, но се налага да падат представления заради разболели се хора. 

- Има ли публика, защото хората се страхуват… 

- Събират се хора, идват. Е, не е така да се тълпят. Ние продължаваме да репетираме. Финансовият въпрос е голям проблем. Защото системата ни е върху това, което изкараме. Но сега я смесиха, в момента са намерили средства да ни издържат въпреки нашите приходи. Тоест както едно време беше. Имаме някакъв определен бюджет, който е постоянен, независимо колко лева си изкарал ти. Толкоз. Те и без това са държавни театрите. 

- Актьорите, особено които са на граждански договори, са сред най-засегнатите финансово в кризата.

- Аз съм на трудов договор. А за тези, които са на граждански договори, сега е тежко време за тях. Защото някъде се играе, някъде не се играе. И те къде имат представления, къде нямат… И положението им е много тежко, милите.

- А как сте със здравето, в каква форма сте? 

- Откъде да знам, ще видим. Аз си гледам работата.

- Все пак не се ли страхувате сред толкова хора в театъра? 

- Да, страхуваме се всички. Имаме едно наум. Но пък стоенето вкъщи има друг вид въздействие, много лошо. Всеки си мери температурата, внимава, наблюдава се. Дано да ни подмине. Не знаем в кой момент откъде може да ни се лепне този вирус. В театъра се дезинфекцира, пръска се. Обаче така или иначе всички минаваме през всичко. 

Те го спират живота няколко пъти. Ту го пускат, ту го спират. Спират го обстоятелствата, тези, които вземат решения. Хората се прибират вкъщи и няма мърдане. Това е спиране на живота. От вкъщи можело да се работи вече. Може, за ай ти специалистите може. Спирането на живота е много лошо, това е адът на такива пандемии. Наистина опасността е явна, това се вижда. Много неочаквана и леко шашкаща. И млади хора неочаквано си отиват. Ето например Камен Чанев си отиде, изключителен тенор. По какъв начин това му е въздействало на организма, просто не мога да си обясня. Много е нелепо и тъжно. Ами докторите, които си отидоха. Това са изненадите на това нещо, което се казва коронавирус. И още не му знаят цаката. Пробват някакви варианти за лекуване. Още нямат окончателен протокол, както се изразяват те. 

- Г- н Мавродиев, пожелаваме ви здраве! 

- Същото пожелавам и на вас. Разбира се, и на себе си. Господ да ни пази накрая. Дотам стига работата.