Наш лекар: Рискуваме да бъдем по първите страници на всички световни медии като срамен и трагичен пример
Д-р Петър Марков с тревожна публикация в социалните мрежи. Според него България не е подготвена да посрещне новата вълна на коронавируса.
Преди време писах, че есенната вълна на коронавируса миналата година започна експоненциалния си растеж в началото на октомври, и че голямото нарастване и тази година би следвало се очаква около същото време. Както се вижда от първата графика, експоненциалният ръст у нас вече е факт. От около четири седмици. С учудваща и за мен точност, с начало по същото време както и миналата година. Тоест, след дадена ни пре-дълга отсрочка от лятото насам, и многократни предупреителни знаци, и дълго плато с висок брой инфекции, новата вълна пристигна. И по всичко личи че тя ще бъде огромна.
Сигурно си спомняте – миналия ноември в България беше много страшно. Това беше времето, когато хора умираха по стълбищата и входовете на болниците. Лошата новина е че сега изгледите са много по-песимистични, отколкото тогава. Защо е така? Докато миналата година експоненциалният ръст започна едва от средно-дневна база от около 200 заразени, сега растежа започна при десет пъти по-висока основа – средно по 2000 новозаразени на ден в края на миналия месец (двете червени стрелки на първата графика).
Относителната ни смътрност, която не е преставала да е висока от година насам, от месеци е рекордна, и пъти по-висока от миналия октмоври. На 23 октомври миналата година средният дневен брой на починалите е бил всичко 17 човека. Броят на смъртните случаи след това се е катерил нагоре още цял месец и половина, за да стигне до осемкратно по-висока стойност от 140 на ден в пика на смъртността на 6 декември. Онзи ден - същата дата тази година обаче отчетохме средно 115 смъртни случаи на ден. Ако темпът на нараствене се окаже подобен, както тогава, досещате ли се от какъв порядък би бил дневния брой на жертвите след шест седмици, по Никулден?
През далекогледната тръба се вижда, че към нас идва цунами.
Втората графика показва, че от около седмица наклонът в растежа на броя на жертвите е различен от този преди – доста по-стръмен (зелената стрелка). Рано е да се твърди със сигурност, но това изглежда като очаквано закъсняващото с три седмици начало на експоненциалният ръст в смъртността, кореспондиращ на гореспоменатия по-ранен бърз растеж на инфециите. Т.е., това са хора, заразени преди месец, които вече са достигнали до интензивните отделения. Въпросът е, когато броят на тези прииждащи пациенти започне да се удвоява на всеки десет дена, ще има ли кой да ги поеме и лекува?
В момента сме напълно неподготвени да посрещнем това, което изглежда се задава. Делът ваксинирани в България е трагично нисък. Болничният и лекарски капацитет към момента, вече е почти запълнен – още в началото на вълната. Ако веднага не се въведе безкомпромисен контрол върху мерките, и политика на нулева толерантност към нарушенията им, както и набор от допълнителни стъпки, които още да ограничат предаването, в България нама просто да умират хора на стълбите на болниците, както преди година.
При липса на незабавни действия, съвсем скоро критично болни хора ще започнат да гаснат в линейки, коридори, в лични коли, по домове, в ръцете на безпомощните си близки. И не само от коронавирус. Когато ковид наводни системата за интензивна грижа и започне да прелива отвсякъде, къде ще отиде всеки един от нас, който е имал лошия шанс да получи коронарен инцидент, инсулт, или да е попаднал в в автомобилна злополука точно в този ужен момент?
По това, което виждам, ако не се направи нещо, рискуваме скоро да бъдем по първите страници на всички световни медии, и в централните емисии навсякъде в Европа. Като срамен и трагичен пример за страна от третия свят, където няма ресурс за справяне с една проста, ваксинно-предотвратяема инфекция. Само дето тук не става дума за финансов ресурс. И това е може би най-унизителното.
Отговорните за управление на здравната криза и държавата трябва да наложат строго контролирани противоепидемични мерки веднага – в този миг. Нямаме дни, нямаме и часове. Всичко това вече е минало, възможностите са пропуснати. Трябва веднага.