Във Франция пък предприемчиви нашенци по същия начин полулегално "въртят бизнес" с родни специалитети. Българските гастарбайтери, живеещи във френските села на юг край Марсилия и Тулон, пък засаждали и отглеждали край бараките си домати, пипер и моркови, от които през лятото правели лютеница, кьопоолу, а през есента дори и различни видове туршии. Стоката си те също продавали предимно сред останалите чужди емигранти - българи, румънци, поляци, руснаци, украинци и африканци.

Славата на българската лютеница и туршия бързо достигнала и до ушите на известните със своя гастрономически вкус "мосюта". След като дегустирали българската кухня, много от французите също харесали пикантния вкус на родната царска туршия, особено в комбинация с домашна сливова ракия, и започнали да зареждат хладилника и трапезата си от българските емигранти. Предприемчив българин от Врачанско, в съдружие с местен французин, дори успял да изгради в село край Лион малък цех за легално производство на българска лютеница, която поради ограничения капацитет на производството засега продавал предимно в района. Наред с традиционната българска лютеница с домати, пипер, моркови, патладжан и българска подправки, нашенците предлагали и експериментални варианти - с маслини, натрошени френски сирена, местни сосове и дори сладка лютеница с аромат на канела.