Наши бизнесмени измислиха как да заобиколят убийствените сметки за ток

Зъболекарски кабинети, адвокатски кантори, частни образователни центрове се местят в жилищни сгради, за да ползват по-евтиния битов ток. Например зъболекарски кабинети, които се намират в жилищни сгради, но са били на промишлена еленергия, сега сменят предназначението на обекта, където извършват дейност, за да не са на промишлен ток, а се регистрират като битови потребители, предава "Телеграф“.

Драстичните сметки за ток, които плащат лекари, зъболекари, адвокати, учители и други, принудително пратени като небитови потребители на доставчик от последна инстанция, родиха схеми за връщане към регулирания пазар на електроенергия. Собственици на къщи за гости, посрещащи в тях туристи, пък ги продадоха на такива, които да живеят в тях и плащат консумираната електроенергия като битови потребители.  

Болници, училища, библиотеки, храмове, обществени организации, общини  и други небитови потребители стоят на тъмно и студено и трудно плащат тройно увеличените сметки за електричество. Държавата отказа да компенсира цялата разлика от поскъпването на тока на обществените организации или да ги върне временно на регулирания пазар. 

Причината е, че средна цена на тока, който се продава от доставчик от последна инстанция, на който пък са всички малки фирми и небитови потребители, които нямат договори за покупка на еленергия в Югоизточна България, е 0,41 лв./квтч през януари 2022 г., а към март тя вече е близо 0,50 лв./квтч без ДДС. Така, ако учебно заведение потреби 1 мвтч ток през през март, то трябва да плати 496,40 лева плюс цената за мрежови услуги, плюс акциз и ДДС. 

Към 1 април 2022 г. около 100 000  небитови потребители – фризьорски салони, ресторанти, хотели, предприятия, обществени и общински организации, се снабдяват с електроенергия от доставчик последна инстанция и плащат най-скъпия ток.

Над 3000 от тях са училища, болници, университети, общини, социални домове, министерства, агенции и други организации, които са на бюджетна издръжка от държавата или общината.  "ЧЕЗ Електро България“ в качеството му на доставчик от последна инстанция снабдява с електроенергия близо 1200 бюджетни организации, 1300 от клиентите  на Енерго-Про са държавни и общински болници, училища и църкви и плащат скъпия ток. Почти толкова са и бюджетните институции към ЕВН. 

Същата е ситуацията и с ВиК дружествата, които обаче нямат право да вдигат цената, защото тя е регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране, обясниха от ЕВН за "Телеграф“. Допълнително предизвикателство е, че много подобни клиенти трябва да обявяват и извършват обществени поръчки за избор на доставчик на електроенергия. Това често удължава времето, което те прекарват при ДПИ при по-висока цена, отколкото струва токът при другите търговци на свободния пазар.  

За да се спасят от високите цени, трябва до 10-о число на даден месец да сключат договор с търговец от свободния пазар и той ще започне да им доставя електроенергия от първо число на следващия месец. В момента има 37 лицензирани търговци на ток. Списъкът им е публикуван на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране. 

Данните за клиентите, които купуват еленергия от доставчик на последна инстанция, се променя динамично. Причината е, че някои от тях си избират  търговец, после заради неудачен избор и фалит на доставчика отново се връщат на скъпия ток и пак търсят и избират търговец, обясниха от ЧЕЗ Електро България.

Според техни данни за периода от юли 2021 до март 2022  г. над 10 000 небитови потребители на електроенергия от доставчик последна инстанция са избрали ЧЕЗ Електро България за свой търговец. Срокът на договора се договаря между клиента и търговеца, но стандартните договори са  едногодишни и двугодишни.