Недялко Йорданов: Той си отиде доброволно след втория опит да прекъсне трудния си живот

Недялко Йорданов си спомния за един от най-ярките и най-скандални ни поети -Пеньо Пенев.

Той си отиде доброволно след втория опит да прекъсне трудния си живот. В един хотел в Димитровград, в който живееше поради липса на жилище. Остави един прекрасен син – сега талантлив художник – Владимир, кръстен на любимия му поет Владимир Маяковски. Приживе минаваше за пияница, за конюнктурен поет с ватенка... Но в последните години от краткия си живот написа гениални, гневни и тъжни стихове и една поема. Те остават завинаги! А той беше само на 29 – една година по-голям от Ботев, пише Йорданов в страницата си във фейсбук.

ПЕНЬО ПЕНЕВ

Такъв те помня... Буен... И размирен.

И възмутен те съдеше светът.

В хотела... Ти... Отново безквартирен,

реши да се сбогуваш втори път.

И край на писането ти тържествено.

И няма смисъл... Няма идеал...

И някак лесно и съвсем естествено

погълна свойта доза веронал.

Защо така... След толкова възторзи...

Сега... Или отдавна го реши?

"Сто възела“... Разплете само този...

И с него свойта вяра удуши...

"Дни на проверка“... Провери ли всъщност

какво е лицемерие и фалш?

Какво е подлост зад любезна външност?

Какво е ужас след победен марш?..

Приятелю... Но как да те наричам...

Светец?.. Или пияница свиреп?..

Бях първокурсник... И не те обичах...

Колежки... Лудо влюбени във теб...

На масата... Бутилки... Рецитираш...

Есенин, Маяковски... Веселба!

Ах, от къде да знам, че репетираш

самоубийствената им съдба.

Живееше в мъгла... Във сън... Във шемет.

Ту дяволски добър... Ту страшно зъл ...

Отиде си на двадесет и девет...

На повече едва ли би могъл.

Облякоха ти както се полага –

не ватенка, а траурен костюм.

И Партията ни реши веднага...

И те погреба с много, много шум.

И паметник издигнахме ти ние...

И изведнъж обхвана ме тъга...

Как искам да си тук... И да изпием

по чаша вино... Двамата... Сега!