Никулден е

Българската патриаршия чества паметта на Свети Николай Чудотворец на Никулден според православния календар в България.

Никола Мираликийски е роден през 270 година от н.е. в Патара – Ликия, Мала Азия (днес Турция).

Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб.

В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Според поверията и традициите на Никулден свети Никола носи първия сняг, с което ознаменува началото на снежната зима. Ето защо той е изобразяван с дълга бяла брада, от която падат снежинки.

На Никулден не трябва да се плава в открито море. На този ден всички плавателни средства спират, за да почетат светеца.

При строежа на нова лодка или кораб иконата на Свети Николай трябва да бъде вградена в стените, за да пази плавателния съд от ветровете и бурите.

На трапезата на Никулден задължително е шаранът, както и разнообразни постни храни, тъй като сме в разгара на постите. Това може да включва сарми, боб, чушки, царевица, жито, както и украсени обредни хлябове, като последните имат не по-малко значение от шарана. Тази риба пък заема централно място, заради преданието, че Свети Никола е използвал именно шаран, за да запуши дупката в потъващ кораб и по този начин да спаси моряците.

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година. Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води – за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.