Пещерата забелязал преди две години като турист Калин Димов, който я описал в интернет. Това заинтригувало Овчаров. Проучванията му доказали пълното сходство с останалите три открити досега на територията на страната пещери утроби - голямата при Ненково, тази при Ночево и откритата от Овчаров преди две години пещера край Ропотамо.Те доказвали теорията на Александър Фол за тракийски храмове на великата богиня майка, в които слънчевия лъч в определено време прониква и "опложда" земните недра.

"Отворът на пещерата е на височина 1.5 метра от земята, а дълбочината му е 11 метра. За разлика от тази при Ненково, чийто отвор е насочен север-юг и в него лъчът прониква точно на обяд, утробата при Бенковски е с отвор на югоизток и в нея лъчът влиза рано сутрин", обяснява Овчаров.

Тези пещери се датират от края на бронзовата и началото на ранножелязната епоха, в 2-1 хилядолетие преди новата ера. Скалните образувания, в които е новооткритата утроба, са разположени на територия, дълга около 7-8 км. Там има скални ниши правени за култа към Слънцето и шарапани за обреди с вино и вода, правени по време на сексуалните обряди на вахканалиите. Тези се правели по време на античната нова година, която е точно в края на декември, с цел символично зачеване на новата година.

В района има още много изсичания, светилища, гробници и образувания като фалоса край Мъглене. Скалните форми са направени от природата, тук е имало праисторическо море, но хората след това са ги обожествявали, разказа Овчаров. Местата се почитат като светилища от времето на траките до сега. Местните продължават да правят обичаи против шарки в скалните образувания в района и да се провират в отвори на пещери за здраве и зачатие.

Овчаров нарича културата на скалните светилища в Източните Родопи "цивилизацията на скалните хора" и планира да го разработи като нов маршрут, свързан със Златоград и Перперикон. Той подготвя и книга за района заедно с местен геолог.