Сателитните проверки или какво чака земеделците след 2020 г.?
Към момента два от тях са факт – „Околна среда и климат“ и „Земеделие и хранително-вкусова промишленост“. Чака се само анализът за „Селските райони“. Едва след приемането им обаче може да се премине към идентифициране на потребностите, които ще залегнат в новия стратегически план на страната.
Какви са настроенията в бранша относно новия програмен период, попитахме трима зърнопроизводители.
„Още нищо не е ясно. Пак сме на първоначална точка. Търсим варианти. Ние сме готови за преговори. Важното е, че сега нещата тръгват отдолу нагоре, а не отгоре надолу, както беше. Търси се нашият опит. Надявам се в следващия период да изготвим един стратегически план, който ще е полезен за нас, за околната среда и природата“, сподели Костадин Костадинов – председател на НАЗ.
На промяна към по-добро през следващите седем години се надява и неговият колега Илия Проданов от района на Карнобат.
„Надяваме се да го няма това разделение на сектори. Да спрем да бъдем черната овца в българското селско стопанство. Реално парите, които влизат при нас, са инвестирани в България. Вие виждате колко голямо количество данъци плащат зърнопроизводителите. Ние сме работещ отрасъл, с голямо количество продадено зърно, изнесено. Това са ДДС, данък печалба, които влизат в хазната. Така че всеки един инвестиран лев в селското стопанство има възвращаемост“, убеден е младият фермер.
Според него при изготвянето на анализите експертите трябва да се допитат до организациите, които работят в отрасъла.
„Ние имаме поглед над нещата. За екологичния SWOT анализ, който ще бъде представен на 3 декември, ние можем да дадем нашите препоръки. Имаме поглед върху екологично насочените площи и като цяло върху екологичното земеделие. Така че, ако има диалог върху тези анализи, няма да има проблем – ще станат както трябва“, вярва зърнопроизводителят.
Георги Радев, който е председател на Сдружение на земеделските производители в Сливен, също е оптимист за това, какво предстои.
„Надеждите са като на всички – да имаме достъп до програмите, които предстоят след 2020. Дай Боже, административната ни тежест да се намали наистина. Благодарение на министър Танева много неразбории се нареждат, просто изискват време – и Закона за земята, и Закона за градушките. Предполагам, че всичко ще се оправи, просто се иска време да се намери точният подход“, смята земеделецът.
Едно от предизвикателствата, с които трябва да се справят фермерите, са новите еко-схеми, заложени в проекта на Регламент на новата Обща селскостопанска политика (ОСП).
„Няма какво да ни плашат. Да се направят такива практики, които да се изпълняват тук и да са полезни за нашата околна среда. В новия програмен период трябва да тръгнем от самото начало. Там имаме междинни периоди, в които се засича какво си свършил дотук. До момента три пъти се смениха нещата. Търсим вариант да направим нещо по-добро“, коментира Костадин Костадинов.
Илия Проданов също е на мнение, че не зелените изисквания плашат фермерите, а тяхната мистериозност.
„Ако знаем какви са, тогава можем да ги коментираме. Те трябва да са приложими – първо, за нашия регион, второ, за почвите и трето, за климата. Нашите стопанства са средни и големи. Просто самата структура на земеделието в България е такава. И за едно такова стопанство трябва да се прецени какви изисквания може да изпълнява, какви еко-норми. За да можем да си изпълним стратегическите цели на новата ОСП“, заключава зърнопроизводителят от Бургаско.
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
семинар на НАЗ 2019