Ако предложението се приеме, това означава от ПРСP да излязат Банско, Балчик, Каварна, Царево, Челопеч, Пирдоп, Козлодуй, Раднево и Гълъбово; Гоце Делчев, Велинград, Петрич, Панагюрище, Карлово и Лом, както и Несебър, Приморско, Созопол, Бяла, Божурище, Поморие, Девня, Аксаково, Елин Пелин, Белослав, Костинброд, Суворово, Аврен, Марица, Ботевград, Долна баня, Кричим и Перущица. Така в групата на финансираните общини ще останат 188 с преобладаващо "селски" профил, става ясно от доклада на икономистите, изработен за нуждите на ОП "Регионално развитие" за следващия 5-годишен програмен период от 2014 до 2020 г. Освен икономистите, в дискусията днес участваха министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев и новият председател на БАН - акад. Стефан Додунеков, представители на министерствата, общините и неправителствения сектор.
Докладът разглежда както териториалните и социално-икономически характеристики на селските, планинските, черноморските, дунавските, граничните, централните, периферните и попадащите в агломерации общини, така и приоритетните области за европейско финансиране до 2020 г., заяви доц. д-р Стефан Иванов от Института за икономически изследвания на БАН. Според него за следващия програмен период общините се интересуват от програми за изграждане на регионални депа за битови отпадъци и заводи за рециклиране, както и за подобряване на транспортната инфраструктура - строителство на пътища, железопътни тунели, трасета и мостове. Това означава разработване на проекти за изграждане на В и К системи, реконструкция или обновяване на уличната и общинска пътна мрежа, свързване на общинския център с останалите населени места, подобряване на градската среда и развитие на туризма.
В изпълнение на досегашната ОПРР и ПРСР наблюдаваме сравнително висока активност на общините, подчерта доц. Иванов. Анализът на икономистите сочи, че кандидатите за тях достигат до 95%, като често се наблюдава практиката една община да кандидатства с по 2-3 проектни предложения по дадена операция или мярка.
Вторият извод, който може да бъде направен, е, че няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти. От 2007 г. досега най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите, както може да се очаква, обясни икономистът на БАН. Според него това показва, че не големината, а административният капацитет и активността на хората са решаващи за степента на усвояване на европейската помощ.
В отминаващия програмен период са констатирани трудности или закъснения само в 6.1% от общинските проекти. Като цяло те са свързани с изпълнението на отделните етапи, ограничен финансов ресурс или липса на качествени консултанти. Най-голям процент от договореното по оперативните програми са усвоени по ОПОС - 42,2%, заради големия мащаб на инвестициите, сочи докладът. На следващо място по размер на договорено финансиране са програмите, насочени пряко към стимулиране на регионалното развитие - ОПРР и ПРСР.
Анализът на Института за икономически изследвания ще бъде използван за разработване на приоритетните оси и мерки на европейските програми за следващия програмен период, както и за формиране на секторните политики, стана ясно днес по време на семинара в БАН.