Някога това място в България е наброявало 35 000 души, днес го наричат изоставения и призрачен град

След освобождението от турско робство местните жители инвестирали много средства в процъфтяването му и за кратко време превърнали населеното място в едно от най-бурно развиващите се в този регион.

По времето на социализма то продължава да се разраства и в него отварят врати множество предприятия.

Някога град Лом е бил важен търговски център по поречието на Дунав.

Влезлият в експлоатация преди 55 години ЗАХАРЕН ЗАВОД днес обаче е сринат със земята. В началото на 60-те години е открит ЗАВОД "ДУНАВ“ в гр. Лом. Той се специализира за производството на платформени електрокари и влекачи. Днес заводът е на доизживяване, пише вестник "Десант".

През 1989 г. населението на Лом е почти 35 хиляди души, днес е намаляло наполовина.

В онези времена една от гордостите на града е неговото пристанище, което е един от важните логистични възли за снабдяването със суровини на металургичния гигант "Кремиковци“.

35 години по-късно картината е много по-различна. Ломските жители са се стопили до 20 хиляди души.

Безработицата е страшна. Инфраструктурата е в потресаващо състояние, а в по-голямата част от населеното място все още няма канализация.

И водопроводната мрежа е окаяна – над 50-годишните тръби редовно се пукат, което причинява големи течове и често се налага въвеждането на режим на водоподаването.

Голяма част от работещите заводи и фабрики вече са хлопнали врати.

Не по-завидна е и съдбата на пристанището, което със затварянето на "Кремиковци“ изгуби половината от товарооборота си.

В самия град безработицата е между 16 и 18 на сто, което е почти два пъти повече от официалния за страната процент.

Местните жители намират спасение в емиграцията. 

Пенсионерът Иван Димитров коментира, че неговите деца отдавна не са в Лом. 

"Моят син е в чужбина от 10 години. Връща се за малко и пак бяга навън. Дъщерята е в София, също от много време. Тук няма какво да се прави. Лом умира" – почти изплаква възрастният човек.

Избрах чужбина, но на кораб. Парите не са лоши, но и работата е много. Но пък у нас се работи за заплати от 400-500 лева, т. е. 250 евро. А в Лом  е още по-зле – чувам, че възнаграждението в някои тукашни фирми е едва 250-300 лева. Та това пари ли са?! Затова и всеки бяга“ – коментира младият мъж.

Марияна Александрова пък е собственик на магазин. Тя е изпитала на гърба си как икономическите проблеми в страната душат малкия бизнес. "Занимавам се с търговия от 11 години. Положението обаче става все по-зле. Хората нямат пари. Живеят, за да оцелеят. За целия този период моят оборот е паднал три пъти.  Понякога даваме и на кредит. Толкова правителства така и не успяха да осигурят поминък за хората" – възмущава се Марияна.

В момента зад граница пребивават хиляди ломчани. Те изпращат свежи пари на своите близкие, които се вливат в местната икономика и я крепят да не се срине напълно. Без парите на работещите роднини зад граница ситуацията в дунавския град щеше да е още по-тежка.

Време е управляващите да се замислят докога България, която преди време наричаха "Швейцария на Балканите“, ще е най-бедният регион на Европа. Особено нейните северозападни части, които вече се прочуха като "северозападнали“.