Няма да се търсят държавни пари от една от фирмите на Васил Божков

Върховният административен съд отмени решение на Административен съд София – град по административно дело № 2519 от 2020 г. и обяви за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) на "Еврофутбол“ ООД. Процесният АУПДВ е издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта на 14 февруари 2020 г.

С днешното си решение по административно № 6850 от 2021 г. върховните магистрати не се произнасят по същество за дължимостта на сумите. Нищожност на акта е обявена, поради открити нарушения по процедурата, по която е установено публичното държавно вземане.

Съгласно закона председателят на Държавната комисия по хазарта е трябвало да определи друг орган в комисията, който да издаде акта. Тази възможност за делегиране на правомощие за административен контрол на органи, горестоящи на органа, издал акта е уредена в чл. 166, ал. 3 от ДОПК. Правно недопустимо е обаче един и същ орган да е овластен едновременно с компетентност да издаде акта, и с такава да се произнесе при оспорването на акта по административен ред.

Анализът на предоставените на председателя правомощия по закон (чл. 31 от Закона за хазарта), както и кръгът на функциите, възложени по компетентност на Държавната комисия по хазарта, показва, че няма йерархично по-горестоящ орган над председателя, който по административен ред да може да разгледа жалба срещу издаден акт за установяване на публично държавно вземане.

Тълкуването на нормите на чл. 166 от ДОПК от раздела "Установяване“ обосновава извода, че при липса на предвиден ред за установяване на публичното вземане и съобразно правилото на ал. 3, актът за публично държавно вземане подлежи на обжалване по административен ред.

Поради установените процедурни нарушения, върховните магистрати приемат, че председателят на Държавната комисия по хазарта не е разполагал с материална компетентност по степен да издаде оспорения акт. Правната последица от тази некомпетентност е посочена и в диспозитива на тълкувателно дело № 2 от 15 май 1991 г. на Върховния съд, в който се отбелязва, че административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган е нищожен.