Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада?
Гости на събитието бяха Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, Светла Василева и Валентина Васильонова от Федерация на независимите синдикати от земеделието, както и Стоилко Апостолов, управител на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“.
Европарламента, Комисията и Съветът на Европа си стиснаха ръцете, но какво означава това за фермерите - разказва Светлана Боянова.
"Това, което всички очаквахме - да се постигне компромис между ЕП и Съвета на министрите, с посредничеството на ЕК, по-скоро беше само по тези много ключови моменти, като зелената архитектура по Първи стълб, преразпределение на плащанията, т.е да се пренасочи плащането от големи към малки по различни варианти. Също така социалната условност, което беше предложение на ЕП. Също така съвместимостта на Зелената сделка и стратегиите за Биоразнообразието и От фермата до трапезата в новата ОСП. По всички тези параметри се получи компромис, но той е само политически. Да не забравяме, че предстои обличането му в чисто правна форма.
Много важен въпрос беше преразпределението от големи към малко. Определиха се 10% за малки и средни фермери, като тук задачата на страните членки е да кажат какво всъщност разбират под малки и средни фермери, които да получат за първи (определени отново от страните членки) хектари допълнително субсидия на площ. Беше дадена доброволна възможност на държавите членки да определят дали да има таван на плащанията, който обаче е фиксиран над 100 000 евро или да използват друг механизъм - намаляване на плащанията над 60 000 евро. Тук е важно да се каже, че комбинирайки различните инструменти - преразпределително плащане, таван на плащане и намаляване на плащане, трябва да се търси максимален баланс. Има и друго правило - не може преразпределителното плащане да надвишава средното национално плащане за страната", обясни Светлана Боянова.
От договорките на европейско ниво стана ясно още, че 25% от бюджета за директни плащания ще отиват за екосхемите.
"Няма допълнителен бюджет за Първи стълб. От парите по директни плащания ще бъдат заделени 25%, за които държавата членка трябва да предложи екосхеми. Целта им е да помогнат за постигане на целите на Европа, т.е през този преходен период от 5 години да се изпробват най-различни екосхеми, които да доведат до постигане на тези цели, фиксирани в стратегията - намаляване с 50% употребата на пестициди, намаляване с 50% на антимикробните средства в животновъдството, увеличаване на биоземеделието с до 25% от обработваемата земя. Така че тези 25% от бюджета на Стълб 1, който ще отиде за екосхемите, би трябвало държавата да предложи някакви схеми, които да допринесат за това нещо", каза Стоилко Апостолов.
Социалната условност е друга тема, която вълнува фермерите. След като стана ясно, че тя ще бъде включена в новата ОСП, погледите се обърнаха навътре - към националните приоритети и това какво ще залегне в Стратегическия план на България в тази насока.
"Всяка една от темите, които Зелената сделка поставя според мен в България ние сме длъжници като комуникация към българските земеделски стопани и въобще към гражданите, защото всеки един от въпросите сам по себе си е огромен. Самата селскостопанска политика е прекалено разнородна. А сега в наслагването на новите неща, каквито са и Ковид прехода и Next Generation, изискват наистина много сериозна експертиза. Всяка гледна точка е добре дошла.
Социалната чувствителност е много важен елемент, защото идеята на Зелената сделка е да направи обществото по-щастливо, по-здраво, по-доволно, по-благоденстващо, а това няма как да стане, ако фокусът е само към икономическия аспект, без да се взема под внимание техническия прогрес. Аз съм щастлива от решенията, който бяха взети на ниво Европа. Сега отговорността пада на плещите ни", заключи Валентина Васильонова.
С новата ОСП за пръв път се поставя акцент върху условията на труд в земеделието, необходима е добра координация и оперативни решения. Социалната условност ще се прилага от 2025 г., но не се предвижда тя да създава допълнителна административна тежест. Съгласно новото споразумение, земеделските стопани, получаващи директни плащания, ще трябва да гарантират подходящи условия на заетост.
След тригодишни преговори министрите на държавите членки постигнаха политическо съгласие по текстовете на новото законодателство на новата Обща селскостопанска политика за периода 2023- 2027 г. Предстои обаче изчистване на текстовете на трите проекта на регламенти, гласуване в Европейския парламент през октомври и финално приемане от Съвета на министрите.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
