Промяна в Кодекса на труда за увеличаване на извънредното работно време, която ще даде възможност на бизнеса да въведе напълно законно 9-часов работен ден, обсъжда работна група между правителството, синдикатите и работодателите.
Увеличение на лимита за извънреден труд от 150 на 300 часа е една от промените, поискани от бизнеса, по която има съгласие от социалното министерство. Ако тези 300 часа извънреден труд се разхвърлят на работните дни в годината, това означава възможност за удължаване на работния ден от 8 на над 9 часа.
Полагането на извънреден труд обаче ще се включва вече задължително в колективния трудов договор, предвижда предложението на социалното министерство. В момента той може да бъде предвиден и в индивидуалния договор. Освен това ще трябва да се спазват нормите за междудневната и междуседмичната почивка, които са съответно 12 и 48 часа.
За тази промяна в Кодекса на труда отдавна настоява бизнесът. Предложението на синдикатите е да отпадне възможността за извънреден труд извън регламентираната 40-часова работна седмица.
Министерството е направило предложения за намаляване на максималния период за сумирано изчисляване на работното време от 6 на 4 месеца. Бизнесът настоява то да е 12 месеца.
"В момента извънредният труд е забранен, освен в няколко случая, които са изрично дефинирани от законодателя. Сред тях са осигуряване на сигурността на страната или справяне с последствията от бедствия и аварии. Заради тази забрана компаниите изготвят графиците така, че сборът от работните часове на служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за продължителност на работното време, което е голямо неудобство за бизнеса. Нашето предложение е да отпадне забраната за полагането и планирането на извънреден труд или да се увеличи обхватът на предвидените в Кодекса на труда изключения, като секторът на търговията бъде включен в тях", обясни Йордан Матеев пред
"24 часа", изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия.
Според бизнеса е необходимо да има по-голяма гъвкавост при изчисляването на извънредния труд.
"За сектора на търговията това е много важно, тъй като процесите в големите компании налагат полагане на извънреден труд. Например в случай на инвентаризация на складови наличности или въвеждане на нова информационна система различни екипи са ангажирани с процеса до неговото приключване. Също така в нашата сфера има ясно изразена сезонност. По време на великденските или коледните празници се налага повече хора да са в магазините, за да могат да обслужат по-големия брой клиенти", аргументират се още големите търговски хранителни вериги. Те настояват и за въвеждането на електронни графици. "Така наречената Форма 76, която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време, е доста остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който Инспекцията по труда приема", обясни още Матеев. В същото време големите международни компании често прилагат у нас международно доказани системи за планиране и отчетност на работното време.
"Приемането на промени по отношение на извънредния труд ще е от полза както на работодателите, така и на работниците.
Компаниите ще могат по-ефективно да планират работните процеси. От друга страна, служителите ще могат да полагат извънреден труд, когато им се налага, и да получат съответното заплащане за това. Разбира се, тук е изключително важно да има пълно разбирателство между работника и работодателя", обясни още Матеев.