Според ЕС главният виновник за намаляването на обработваемата земя е урбанизация.
Внедряването на технологии от следващо поколение ще спомогне за увеличаване на обработваемите добиви с протеинови култури, които се очаква да се увеличат в рамките на сеитбообращенията до 2030 г., но и след това.
Според ЕК, доходите на фермите ще нарастват в съответствие с нарастващите производствени разходи. Прогнозите за фермата сочат, че стойностите на реколтата ще се увеличат с 1,9% на годишна база през следващото десетилетие. Еквивалентната цифра за животновъдството е 0,9%. За сметка на това обаче разходите се увеличават с подобно темпо и в двата сектора, според Комисията.
Показателно е, че ЕК не прогнозира значителна промяна в екологичните показатели, регистрирани от европейските земеделски практики до 2030 г. Емисиите на парникови газове се очаква да останат непроменени, тъй като намаляването на броя на добитъка ще бъде балансирано, чрез увеличаване на производството на азотен оксид от обработващият сектор.
Заключението е, че ако се въведат правилните земеделски практики и технологии, емисиите от животни и култури могат да бъдат допълнително смекчени чрез по-нататъшно улавяне на въглерод и избягване на загубите на въглерод.
Такива са идеите и на Комисията, която активно насърчава този подход за новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) и инициативите на „Зелена сделка“.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
