©

Всяко стратегическо планиране започва от дефиниране на потребностите. Те се оценяват на ниво икономика – околна среда – общество. Тук се вземат предвид огромните различия между икономическа обстановка, природни условия, ролята на земеделието и условията в селските райони. Тази картина не е проста.

Проф. Ерявец казва още, че в много случаи източниците на данни по ключови въпроси (като приходите) е доказано, че са непълни и неадекватни. Същевременно има сериозен дефицит на методи, по-които хората, които вземат решения, решават и разбират актуалните ефекти и последствия от настоящата политика.

Да вземем за директните плащания, ключов елемент на земеделската политика, който ще продължи и занапред. Земеделската политика няма прост отговор дали тези плащания имат позитивен ефект. Дали подобряват приходите? Да, но за кои производители? Допринасят ли за съхранението на населението в селските райони и устойчивостта на селските структури? 

Липсата или лошото качество на източниците на информация е проблем за повечето конкретни цели, които новата ОСП дефинира.

Форум на високо ниво ще обсъжда стратегията за агрохранителната верига

Друго важно нещо при стратегическото планиране е нуждите да се трансформират в количествени цели (например увеличаване на доходите за определени групи производители, намаляване на замърсяването на подземните води, намаляване на загубата на природни видове, увеличаване на заетостта в провинцията). Но под натиска на групи от фермерски лобита върху хората, които взимат решения, ще ограничи качеството на стратегическото планиране, убеден е анализаторът.

Земеделската политика в цял свят е богата на цели, които не са дефинирани достатъчно ясно. ОСП, казва проф. Емил Ерявец, никога не е била способна ясно да свърже потребности и цели. Докато потребностите бяха до известна степен добре изразени, на ниво цели има бърз завой към много общи и сходни аргументи. Настоящата дискусия в Европейския парламент и Съвет не дава особена надежда за промяна към по-прозрачни потребности и цели. Очакването, че дискусията ще бъде по-добра на ниво страни членки, е илюзорно за повечето от тях.

AgriАнализ: Защо вече никой не се интересува от бъдещата ОСП?

Трудно е в такива условия на диалог за климата да се прави рационална и стратегическа политика. Може би в западната част на Стария континент това е по-възможно. Там нещата не стоят толкова идеологически. В северната и източната част на ЕС, казва проф. Ерявец, има по-малко възможности за реални промени в земеделската политика. Там основната цел на земеделската политика е все още разпределение – запазване на притока на фондове към съществуващите бенефициенти.

Сериозен проблем при съставянето на стратегическите планове идва от това, че повечето мерки са предварително дефинирани и няма ясна логика на интервенциите. Възможно ли е да направим земеделската политика по-стратегическа, използвайки същите мерки? Едва ли, тъй като:

-    Не знаем с точност какви са ефектите от тази политика;

-    Политиците ще искат повече политически приемливи решения, отколкото такива, ориентирани към стратегиите;

-    Логиката на интервенциите е слабо свързана с целите на земеделската политика.  

При обществената политика ние оставяме стратегическото планиране основно в ръцете на политиците на национално и европейско ниво. Но политиците са по-скоро предаватели на предварително подготвени предложения, отколкото истински стратегически лидери. Така ситуацията се оказва доста по-различна от тази в частния сектор. Политиците рядко искат да носят отговорост за ключовите стратегически решения. Тяхната политическа съдба зависи повече от скандалите и сътресенията на политическата арена.

AgriАнализ на тавана по СЕПП

Човешкият фактор е най-голямата заплаха за качеството на стратегическите планове. Това е точката, в която страните членки се различават значително една от друга. Всичко зависи от това, колко сериозно ще възприемат те социалната отговорност и дали разбират същността на земеделската политика.

В момента законодателството не е адаптирано напълно, а се пишат стратегически планове. Именно поради това, за да има по-голяма промяна в земеделската политика, вярвам, че има няколко неща, които са задължителни на ниво ЕС, казва проф. Ерявец:

-    Подобряване на източниците на данни и поставяне на актуални цели, използвайки индикатори. Източниците трябва да се направят надеждни и използваеми;

-    Трябва да се дефинира нивото и качеството на поставянето на цели, като се използват индикатори. Трябва да се предложи набор от цели;

-    Трябва да се създадат ръководства за логиката на интервенциите;

-    Има нужда от повече гъвкавост в избора и определянето на мерки;

-    Необходима е експертна помощ за съставянето на стратегическите планове на ниво страни членки;

-    Подсигуряване на независими експерти и контрол на качеството на стратегическите планове;

-    Демократизиране на подготовката и адаптирането на стратегическите планове;

-    Повишаване на прозрачността и взаимната обмяна на информация и опит между страните членки.

В период, в който коронавирусът е забавил динамиката на цивилизацията, имаме време за самоанализ както индивидуално, така и колективно. Тогава се заражда мисълта, че може би е по-добре да започнем всичко наново от самото начало – да подготвим ново предложение за реформа, заключава проф. Емил Ерявец.

Следете темата и на cap4us.agri.bg.



ВИЖТЕ ОЩЕ:

Вижте къде са видео указанията за очертаване на площите в СЕУ

Мярка Covid-19: Авансово плащат част от обвързаната помощ?

НР3: Кога започва кандидатстването?