Към 1989 г. имотът е държавна собственост, поверен за стопанисване на държавни предприятия. Ищецът твърди, че с регистрирането на Общинска фирма "Ритон" година по-късно той е включен в уставния фонд на фирмата, която после става съдружник в "Хеброс 89" ООФ /впоследствие "Хеброс" ООД"/. По този начин ресторант "Ловен парк" станал част от капитала на дружеството, твърди ицещът. Това обстоятелство е дало основание на жалбоподателя да се сдобие с нотариален акт през 2004-та година. Той претендира собственост на имота и по изтекла давност. Община Пловдив обаче оспорва констативния нотариален акт.

Предоставените доказателства не установяват твърдението на ищеца обектът да е внесен в капитала на дружеството при учредяването му през 1989 г. като Дружествена фирма с ограничена отговорност "Хеброс 89" от страна на съдружника общинска фирма "Ритон". Напротив, към момента на учредяването обектът не е бил завършен.

ВКС потвърждава решението на предходната инстанция - Пловдивския окръжен съд от началото на 2012-та година, което посочва, че "Хеброс 89" ООД не е придобило правото на собственост върху спорния обект чрез включването му в уставния фонд на Общинска фирма "Ритон". Ищецът не би могъл да придобие имота и по давност спрямо Община Пловдив с оглед абсолютната забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост.

Отменен е и нотариалният акт на фирмата за собствеността на търговски обект "ресторант с кафе-сладкарница "Ловен парк" с обща застроена площ от 635.17 кв. метра.