 © |
Липсата на подкрепа, кредитиране и достъп до земя са някои от проблемите, с които младите фермери, стартиращи бизнес, се сблъскват ежедневно. Омагьосан кръг ли е секторът за тях и младите стопани се справят с трудностите. Агри.БГ разговаря с Ванко Иванов, земеделски производител от село Галата, Ловешко.
Старт на работата за новите субсидии от ОСП
Достъпът до земя
„Един от основните минуси, с които аз се сблъсках при стартиране на моето стопанство, беше достъпа до качествена земя. Повечето хубави парцели и блокове са заети от големите арендатори, тъй като могат да си позволят да извадят по-големи средства от нас – младите, тепърва стартиращи в сектора. Затова и за нас остават имотите в периферията“, обясни Иванов.
Младият фермер стопанисва над 3 хил. дка пасища и ливади, които са разпокъсани в 10 землища.
„Тези 3 хил. дка са начертани с 307 карти. Представям си ужаса, който експертът, проверяващ картите, ще изпита. Получава се така, че вместо да очертая един блок и да го предоставя заедно, аз давам разпокъсани парчета в реални граници. Това е едно от нещата, които трябва да се подобрят в бъдеще за младите хора“, споделя земеделецът.
Именно това е и причината към момента дигитализацията почти да не се прилага в пасищата.
„По-трудно е цифровизацията да се случи при пасищата точно заради разпокъсването на парцелите. Преди беше много добре, когато дори и с пасища, отиваш на споразумение и комасираш“, обясни Иванов.
Бюрокрацията
Друг голям проблем за младите се явява бюрокрацията.
„Бумащината, с която се срещаме ежедневно, е огромна. Аз съм завършил право, но искам да се занимавам със земеделие, защото това ми харесва. Факт е обаче, че администрацията може да ни улесни значително. Служителите от различни институции могат да се запознаят служебно с много от документите, които се изискват от нас. По този начин поне едно от задълженията ни ще отпадне“, категоричен е Ванко Иванов.
Достъпът до кредити
Проучване на Европейската асоциация на младите фермери (CEJA) сочи, че една от бариерите пред младите е отпускането на кредити.
„При 27% от опитите банките отказват отпускането на кредит, тъй като младите стопани се разглеждат като рискови. Най-голямата причина при отказа на кредит е тази, че младите фермери попадат в категорията за висок инвеститорски риск“, обясни за Агри.БГ Ян Маес, председател на CEJA.
В свой доклад от 2018 г. Европейския парламент (ЕП) призова държавите членки да улеснят достъпа до земя за млади производители, използвайки пълен набор от инструменти.
Еврокомисарят по земеделие Фил Хоган също подкрепя това предложение, като дори добави, че от следващия програмен период ще стане задължително всяка страна да дава поне 2% от евросубсидиите по Общата селскостопанска политика (ОСП), които й се отпускат само за стимулиране на младите фермери.
Ванко Иванов е оптимист, че през следващия програмен период на ОСП, подкрепата за младите ще бъде повече.
„Смятам предложението на ЕП за резонно. Аз съм млад фермер. Сблъскал съм се с всички проблеми досега. Трудно е млад човек да се развива от нулата, без подкрепата на банките. Всички знаем, че всяка една банка иска капитал, доказване, ресурс, обезпечение. Когато тепърва започваш няма как да си се доказал. Това е вторият голем проблем след достъпа ни до земя, според мен. Въпреки това оставам оптимист. Трудно е, но трябва да се работи“, категоричен е Ванко Иванов.
Проблемите пред младите фермери наистина са много, всички ние ги виждаме и говорим за тях постоянно. Положителното е, че и Европа заговори за тях. Обещанията за повече подкрепа и по-лесен достъп до земя и кредити, биха направили сектор "Селско стопанство" по-атрактивен за младите хора. Важно е обаче тези обещания да не останат единствено в докладите на ЕП и на заседанията на министрите. А ако ние искаме повече млади хора в селскостопанския сектор, може би трябва да започнем първо с промяна във визията и политиката на страната.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
|
Зареждане ...
RSS
