КЗД се произнася, че специалната закрила, дължима по Конституция на хората с увреждания, изисква специални мерки за изравняване на възможностите им за адаптация и социална интеграция. Такива министърът не е взел, за което е отговорен.

КЗД приема, че самата подзаконова уредба на образованието е дискриминационна спрямо децата със СОП. Не е регламентирана изработката на специалните програми, учебници и помагала, и индивидуални образователни планове, нужни за адаптиране на образованието към СОП на децата. За разлика от другите деца, тези със СОП нямат свободата да избират училище, университет или специалност по своя воля. Вместо тях държавата определя специалностите, по които те се учат. За тях средното образование задължително е професионално, и то - за конкретно определени професии. Така тези деца са лишени от правото си на свободно избрано образование. Въведено е и възрастов таван за учениците в помощни училища - до 16 г., след което образованието им се прекратява. КЗД квалифицира последното като тормоз.

КЗД установява, че децата-жалбоподатели са лишени от възможност за интеграция в обща социална среда с другите ученици. Вместо това са подложени на сегрегация и изолация в помощно училище. Министерството ги е лишило от дължимата им подкрепяща среда, в която да се отчитат индивидуалните им способности и съобразно с тях да се формира индивидуален учебен план с необходимото им време да покрият държавните образователни изисквания и с подходящи учебни материали. Тези деца не са получили образование, което да гарантира по-нататъшното им реално адаптиране и интеграция в социалния живот. Липсата на пригодено към специфичните им потребности образование ги поставя автоматично в неравно положение спрямо останалите ученици. Получената от тях професионална квалификация и удостоверителните документи за нея им дават априори неравен старт на пазара на труда.

КЗД препоръчва на министъра да инициира законодателните промени, необходими за изравняване на образователните възможности на тези деца. Законодателство трябва да предвижда специални мерки за осигуряване на подходящо за конкретното дете образование, предвид индивидуалните му потребности и способности, и независимо от възрастта му.

Решението е стратегически прецедент, защото атакува ключови структурни дефицити на образователната ни система.