От 3 до 14 месеца е технологичното време за прием на чуждестранни студенти след завършване на средно образование в българските университети. Процедурата за продължаващо обучение на висшисти пък е от 7 до 16 месеца, стана ясно на дискусията днес в Гранд хотел София, организирана от националния омбудсман със съдействието на Асоциацията на частните висши училища в България.

Данните за това, както и бюрократичната схема за кандидатстване, бяха представени от проф. д.ик.н. Анна Недялкова, председател на Асоциацията и ректор на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Според нея, независимо дали са граждани на страните-членки или на държави, извън ЕС, чуждестранните студенти трябва да представят не по-малко от 10 документа пред поне 3 или 5 институции за легализиране на дипломите, издаване на визи, разрешения за обучение, пребиваване и престой.

Тежките и продължителни процедури за прием водят до агресивно поведение на чуждестранните университети у нас, поява на сив сектор в образователните услуги, изкуствено насърчаване на посредническата дейност, обезкървяване на българските висши училища и увеличаване на бюджетната поддръжка, подчерта проф. Недялкова. Можем да компенсираме този дефект чрез интернационализация на българското висше образование, повишаване конвертируемостта на нашия образователен и научен продукт и превръщане на България в желана дестинация на студенти от други държави, добави тя.

За целта членовете на Асоциацията предлагат изменения в няколко закона за съкращаване сроковете за прием на чуждестранни студенти, обработване на документите "на едно гише", премахване на изискването за владеене на български, ако учебните програми са на чужд език, насърчаване на студентското кредитиране и прецизиране на условията за достъп до дистанционната форма за обучение на студенти, извън страната. Според тях промените в Закона за висше образование и синхронизирането на нормативната база трябва да станат не по-късно от юни, за да не се губи кандидат-студентска кампания през тази година. Идеите срещат подкрепата и на държавните университети, декларира по време на дискусията и председателят на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов.

Срокът за събиране на писмени предложения и коментари е до 20 май, защото действително имаме нужда от промени, които да либерализират режима за пребиваване на чуждестранни студенти и обучението им у нас, заяви министърът на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов пред участниците в дискусията. По думите му, освен облекчаване на процедурите за прием, българските университети имат какво да предложат като интелектуален продукт за обучение на студенти и в чужбина.

Въпреки че българското законодателство не признава понятието "образователен франчайз", нашият продукт е конвертируем, подчерта и Огнян Стоичков, председател на парламентарната комисия по образование, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Добрият модел за България е да изнася образователни услуги, а не интелектуален капитал, добави и колегата му народен представител Лютви Местан.

Ролята на омбудсмана е да предложи дебат по обществен проблем, да събере институциите и да апелира пред тях да намерят решение, обобщи дискусията Константин Пенчев. В нея участваха представители на Народното събрание, на министерствата на образованието, вътрешните и външните работи, ДАНС, Националната агенция по оценяване и акредитация, Националният център за информация и документация, държавни и частни висши училища.