От 5 до 50 % са щетите в наводнените земеделски площи в страната

От 5 до 50 % са щетите в наводнените земеделски площи в страната, съобщават експертите от Националната служба по растителна защита /НСРЗ/. В отделни райони (Бургаско, Пернишко, Пазарджишко, Софийско, Пловдивско) са унищожени между 80 и 100 % от засетите площи. В някои общини от засегнатите райони още е невъзможно да се прави оценка поради залетите пътища и разрушени мостове (общ. Долна Митрополия, Плевенско; Пазарджишко, Пловдивско).
Най-силни са били валежите в областите София – град - 118 л/м2 , Драгоман – 84 л/м2 , Перник – 89,4 л/м2 , Враца – 136 л/м2 , Монтана – 13,5 л/м2, Плевен – 54,4 л/м2 , Кнежа – 90 л/м2 и Русе – 50-60 л/кв.м.
Падналите валежи и захлажданията в периода 4 - 8 август създадоха много благоприятни условия за развитието и разпространението на различни болести. Сред тях са картофената мана при доматите и картофите, кубинската мана при краставиците, маната по тютюна, маната по новия прираст на лозята, сивото гниене по гроздето. Затоплянето след този период, от своя страна, благоприятства силна проява и разпространение на брашнестите мани при зеленчуковите и тиквови култури, тютюна и лозята, уточняват още експертите.
Регионалните служби за растителна защита в своите бюлетини за поява и развитие на икономически важните вредители по земеделските култури са оповестили сроковете и средствата за извеждането на борбата с тях. Мерки за доопазване на реколтата в някои области са публикувани и в местните вестници (Пазарджик).
От направените обследвания за състоянието на популацията от полски мишки (обикновената полевка) беше установено, че по-висока плътност има в районите от Североизточна България: област Добрич, северозападната част на Варненска област, северната част на Шуменска област и прилежащите части на Разградска, Силистренска, Търговищка и Русенска области. В тези области се очаква продължаване на масовото намножаване и нарастване на плътността и разширяване на ареала на нападение, поради свежата и сочна храна, която се поддържа от валежите, както в люцерните, така и в стърнищата.
При така създалата се сложна фитосанитарна обстановка НСРЗ дава следните препоръки за доопазване на реколтата от зеленчукови култури:
При домати и картофи за картофената мана да се провежда пръскане със системни фунгициди (имащи лекуващ ефект до 48 часа след дъжда). Преди третиране да се оберат узрелите плодове, да се подберат и изнесат извън насажденията листата с петна. Да се ползват продукти за растителна защита с къс карантинен срок като: Икуейшън про – 3 дни; Куадрис 25 СК – 3 дни, Верита ВР – 7 дни и др.
При краставиците за кубинската мана по избор да се използват препаратите: Алиет флаш – с 4-ри дневен карантинен срок; Икуейшън про – 3 дни; Верита ВР – 7 дни и др.
Срещу брашнеста мана зеленчуците да се третират с някои от препаратите – Рубиган 12 ЕК – с еднодневен карантинен срок; Куадрис 25 СК – 3 дни, Байлетон 25 ВП – 7 дни; Байфидан – 7 дни; Шавит 25 ЕК – 7 дни и др.
За лозята е необходимо да се предприемат следните мерки:
- Незабавно извеждане на борбата с плевелите, както в междуредията, така и вътре в реда.
- Провеждане на зелени резитби (кършене, колтучене и просветляване в зоната на гроздовете). С това ще се намали инфекциозния фон от обикновената и брашнестата мана и ще се създадат условия за по-добро огряване и проветряване на гроздовете, както и за по-качествено третиране.
- Да продължат пръсканията за брашнеста мана до прошарване на гроздето, като се прилагат продукти за растителна защита имащи контактно-системно действие и съдържащите сяра. Да се съблюдават карантинните срокове на използваните продукти за растителна защита.
- Да продължат третиранията за сивото гниене, като особено внимание се обърне на десертните сортове.
- Пръсканията за мана да продължат при младите (неплододаващи) лозя, а при захлаждане и превалявания да се проведат 1-2 третирания и на плододаващите лозя. За по-добро узряване на дървесината тези последни третирания да се провеждат с медсъдържащи продукти.
- Да се следят бюлетините на РСРЗ по области за развитието и на останалите вредители по лозата (гроздови молци, акари) и третирания за тях да провеждат след предварително отчитане и при достигане на съответните прагове на икономическа вредност.