ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
От БСК с резерви: В предложения Проектобюджет няма индикатори за провеждане на важни реформи у нас | ||||||
| ||||||
Отчитаме изходната позиция на Министерството на финансите при съставянето на законопроекта. Тя е свързана с политическата нестабилност през последните две години и отразява резултатите от редица законодателни решения през предходната календарна година. БСК последователно в годините изразява принципна позиция, че чрез бюджетната политика следва да се провеждат реформи, които да подпомогнат членството на Република България в ОИСР, Еврозоната и Шенгенското пространство. Постигането на тези цели ще нареди страната ни сред най-проспериращите и високоразвити държави в ЕС. За съжаление, въпреки елементите на по-голяма прозрачност, бюджетът не е конструиран като програмен, с ясни индикатори и цели за провеждане на необходимите реформи. Подкрепяме запазването на стабилността на данъчната система и считаме, че до членството на България в Еврозоната в нея не трябва да се правят промени. Вярваме, че развитието и предоставянето на електронни услуги следва да намери отражение в намаляване на броя на наетите в администрацията, което да доведе и до намаляване на бюджетните разходи за нейната издръжка. Дългогодишна позиция на БСК е, че България се нуждае от ефективна и добре работеща държавна администрация, която да работи в полза и интерес на гражданите и бизнеса, а не обратното. Крайно време е да се пристъпи към намаляване на държавни структури с припокриващи се или сходни функции, което да позволи намаляване на бюджетните разходи за тяхната издръжка и да освободи ресурс за увеличаване на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани. По наше мнение, бюджетът следва да бъде консервативен, да избегне необезпечени разходи за увеличаване на доходите в публичния сектор и домакинствата, и да предвижда: Разумен бюджетен дефицит в периода 2023-2025 г., който да не препятства членството на България в Еврозоната; Разпределение на 100% дивидент от държавните дружества; Реалистичен размер на капиталовите разходи. За 2021 г. те са 3 790,7 млрд. лв., 2022 г. – 5 539,3 млрд. лв., като през 2023 г. се предвижда те да се удвоят до 10 105 млрд. лв. и да нараснат за 2024 и 2025 г., съответно – на 13 215,3 и 12 468,1 млрд. лв.; Предвидените средства за капиталови разходи да не могат да се прехвърлят в други бюджетни пера; Реално съкращение на разходите за държавна администрация, която продължава да бъде в същия размер, докато населението на страната е намаляло съществено (установено с актуално национално преброяване); Ефективни бюджетни разходи с ясно измерими публични ползи; Провеждане на реални реформи, а не инерционно увеличаване на финансирането за поддържане на нереформирани и неефективни сектори. Притеснително звучат следните елементи на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.: Стр 8: "Разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига -6,4% от БВП, а на сектор "Държавно управление“ -6,1% от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2% от БВП и 4,6% от БВП, а за сектор "Държавно управление“ е съответно 4,7% от БВП и 4,9% от БВП .“ Това означава, че в периода 2023 – 2025 г. България ще нарушава Критерий №2 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): "2.Стабилни и устойчиви публични финанси“ с продължително ниво на дефицита над праговите стойности и риск от процедура за прекомерен дефицит. Стр. 18. "Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“ Инфлацията в момента в България на годишна база (към м. март 2023г.) е 14%.[1] В същото време за същия период на годишна база в Еврозоната тя е 6.9%.[2] Тоест, България поддържа два пъти по-висока инфлация от тази в Еврозоната. Това поставя под съмнение прогнозата в "Табл. I-2: Основни макроикономически показатели“ на стр.18 за инфлация (ХИПЦ). Следователно, в периода 2023 – 2025 г. България може да нарушава Критерий №1 за влизане в Еврозоната (по чл.140 от ДФЕС): "1. Ценова стабилност“ с размер на инфлацията над допустимите стойности. Стр.11 и 189-190: "Съотношението на държавния дълг към БВП1 от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.“ От това следва, че в периода 2021 – 2025 г. България ще е държавата-членка в ЕС с един от най-скоростно нарастващите дългове с над 10% (който в номинално изражение ще се удвои). Предвид демографското състояние на държавата и структурата на нейната икономика, това ще направи много скъпо обслужването на този дълг в условията на продължително влошаване на условията на дълговите пазари. Тук можем да посочим и допусканията за икономически растеж 2023 – 2025 г., които остават под конвергентните, нарастване на трансфера от държавния бюджет за ДОО и други. Всичко това поставя под риск членството на Република България в Еврозоната и ОИСР, което трябва да представлява първостепенна национална цел. Изразяваме своите резерви, свързани с приходната и разходната част на предложения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и проект на Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., внесен от Министъра на финансите, поради което се въздържаме от подкрепа. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Синоптик: От 6 декември започва продължителен период на снеговалежи
14:11 / 28.11.2024
Годеж 17 години след първата им среща, когато са били деца
15:49 / 29.11.2024
Виктор и Беба отново заедно
08:42 / 29.11.2024
Ударно начало на декември за три зодии
14:46 / 28.11.2024
От утре проблеми за шофьорите в Пловдивско
20:41 / 29.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета