От болничното легло проговори бащата, който загуби сина си в ужаса на АМ "Струма

Орхан Алити, един от седемте оцелели при трагичния инцидент в България, успя да счупи задното стъкло на автобуса и да скочи. За съжаление той не успя да спаси и 23-годишния си син Висар. В ексклузивно изявление за македонския "Слободен печ" от столичната болница "Пирогов" Орхан казва, че е в добро здраве и все още не може да повярва как трагедията се е случила толкова бързо.

"В добро здраве съм. Първият ден ми направиха операция на десния крак. Вчера имах операция на гърба и сега съм по-добре. "Днес ми направиха още една рентгенова снимка и мисля, че до вторник ще изляза от болницата.“, каза Орхан пред Слободен Печат.

Той описа нощта наужасната трагедия за "Свободна преса" при която 45 души загубиха живота си.

- Последния път, когато тръгнахме от Истанбул бяхме в търговски център "212", а гидът Мусин Широки каза, че в 15:45 ще сме на автобуса и тръгваме за Македония. Тръгнахме от там в 17 часа. Преди да тръгнем, говорих с чичо Хамди от Студеничани, изпушихме една цигара. Каза ми, че е забелязал, че нещо тече на първата дясна гума. Отидохме и видяхме лампичка на телефона, изглеждаше като дупка под гумата. Казах на чичо Хамди, че може да е глицерин, но не е нищо страшно, защото в момента нищо не капе. След 10-15 минути се качихме на автобуса, тръгнахме както можехме, стигнахме границата с България. След като минахме българската граница, след 20 метра спряхме да хапнем и пийнем, направихме почивка и пак тръгнахме. Трагедията е станала след два часа шофиране оттук, разказва Орхан.

Той казва, че е бил буден по време на инцидента и е видял как автобусът се е ударил в бариерата.

"Мислех си, че шофьорът е заспал и затова воланът му избяга и се разби, но в същото време избухна пожар и не ми се стори нормално. Автобусът спря за малко, после пак продължи да се движи, но отново пламна", спомня си Орхан.

"Всички се паникьосаха и никой не знаеше какво да прави. В такъв момент се знае, че ако автобусът се запали, вратите не се отварят. Сетих се да скоча с двата крака, за да счупя задното стъкло, но първият ми опит беше неуспешен. Втория път с Лулзим от Прешево скочихме отново с двата крака и в този момент успяхме да излезем от автобуса. Единственото, което можех да направя, бе да стана и да извикам останалите през прозореца, от който дойдохме. Но когато се опитах да стана, видях, че кръстът ми е счупен, не можех да се изправя. Имах и счупен крак. Помислих си, че ако дойде кола от отсрещната страна, може да пострадам още по-зле. Обърнах се, преминах от другата страна на пътя и започнах да крещя на сина ми Висар, крещя колкото може по-силно, защото мислех, че и той е скочил зад мен, но той така и не ми отговори“, каза през сълзи Орхан.

Той казва, че взривът е станал толкова бързо, че не може да го опише.

"Когато вече бяхме навън, видях, че автобусът се е запалил отзад“, добави Орхан.

"Видях някои хора да скачат зад мен. Лулзим и аз бяхме първите спасени, чух Лулзим да вика след жена си Медина. Опитах се да се изправя, но не успях. Видях, че след нас излязоха едни пътници от Долно Количане, Зюлихай, 17-годишното момиче, много плачеше. След това покрай Беса Транс мина друг автобус, струва ми се, че беше от Тетово, и пътниците спряха да ни помогнат. Автобусът спря вероятно след 20 минути. Те ни помогнаха и ни преместиха от мястото, където беше автобусът, защото мислехме, че може да има нова експлозия“, завърши разказа си той.