Към Вас се обръщат родители на зависими от наркотици деца от цялата страна, събрани в Пловдив със цел учредяване на Национално обединение "Майки срещу дрогата".
Ние нямаме власт да променим нещата в държавата. В ситуацията, в която сме поставени, единствено страдаме от последиците на престъпното разпространение на наркотици в страната и на пълното неглижиране на проблема с лечението и рехабилитацията на децата ни. Но работим упорито по изграждане на родителски групи, създаваме гражданска мрежа и обединяваме вече хиляди пострадали семейства в страната. Ако нещо не може да се промени " отгоре", единственият път това да се случи, е " отдолу". Вярваме в това и няма да се откажем.
От години настояваме за промяна в държавната политика спрямо зависимите от наркотици, но промяна няма. Все още у нас няма достъпно лечение, нито пък услуги за консултация и рехабилитация, както е в другите страни. 3 500 места в метадонови програми, и то предимно частни, за 30 000 души е капка в морето. Освен това метадонът е последното решение при лечението на един зависим, това е решение по- скоро за обществото, а не за него лично, къде са вариантите ни за лечение без лекарства? За да спасим децата си, ги изпращаме в чужбина. В този смисъл страни като Испания и Италия са направили много повече за българските деца, отколкото родната им страна. В родната им страна тях ги осъждат и пращат в затворите, където също не получават лечение за зависимостта си, която навсякъде другаде е призната за заболяване. В затворите те нямат никаква перспектива за справяне с проблема, защото и там има наркотици.
Уважаеми Управляващи на Република България,
Според последния Европейски доклад за наркотиците, по брой на смъртни случаи за година България е над всички. А истината е, че данните са силно занижени, защото у нас смъртните случаи от свръхдоза не се отчитат. Ние знаем колко са те. Защото се случват в нашите семейства, с нашите деца. На този фон данните за финансиране на политически партии от трафик на наркотици ни звучат като нечовешка гавра.
Ние не искаме повече да погребваме децата си. Ние не искаме да ги гледаме как се превръщат в асоциални сенки без бъдеще и да не знаем как да ги спасим. Настояваме най- сетне една власт да признае, че в България има десетки хиляди души, които се нуждаят от лечение и да изравни законодателството си в тази област с останалите страни в ЕС, референтни на България. Настояваме да се прилага чл.9 от Закона за здравето, гласуван преди 4 години и за превенция и лечение да се отделя 1% от акциза за алкохол и тютюн. С тези пари може да се изградят толкова програми за лечение!
Настояваме да се предвиди опцията " лечение вместо затвор" за маловажните престъпления, а при по- тежките и при наличие на зависимост, в местата за лишаване от свобода да се предвидят терапевтични програми. Настояваме да се прекрати практиката от последните две години младежи, осъдени преди години за дребни престъпления, да бъдат вадени от комуни след години престой и да бъдат хвърляни в затвора. В Европа и по света тяхната присъда се излежава в терапевтични програми, защо това да не може да става и тук? След толкова усилия за възстановяване, държавата ги връща обратно в блатото, от което са се измъкнали.
Преди десетина години наркотиците навлязоха масово в България. За толкова години държавата така и не помисли какво да прави с хората, които искат да се откажат, искат да се възстановят и да станат редовни членове на обществото. Нито пък направи ясно послание към децата, които тепърва навлизат в рисковата възраст, за да ги предпази.
Поради незаинтересованост или користни интереси губим хора, които имат всички шансове да си върнат живота обратно и да бъдат полезни и на себе си, и на обществото.
Нямаме достъпно лечение за опиатните наркомани, а вече ни залива вълна от амфетаминови. С изключение на столицата и няколко големи града, в останалите населени места няма дори един специалист, нито консултационен център. Семейството, което е разбрало, че детето им употребява наркотици, става автоматична жертва на финансови интереси от най- различни страни, но не получава помощ. По този начин стотици хиляди семейства у нас в момента са обречени на изолация, финансова разруха и стрес, който се измерва със съвсем конкретни показатели за заболявания. Настояваме за промяна в политиката спрямо наркозависимите от години. Дори не получаваме отговор.
Уважаеми Управляващи, сред нас има хора с висше образование и хора с основно, има водещи специалисти в техните сфери, има обикновени работници, има хора на изкуството, има спортисти. Наркотиците не правят разлика, нито някой е застрахован от това зло. Всички ние се обединихме, за да покажем, че проблемът има лице. Той не е от вчера, и не е малък. Все още очакваме държавата да признае, че той съществува и да вземе мерки.
Майчината любов е най- силното ни оръжие. Не ни карайте да отправяме майчини клетви. Ние се борим не само за нашите деца, а за децата на България. Направете това, което отдавна трябваше да се направи. Признайте, че има проблем и се вслушайте в нашите искания. Тяхната цел е спасяването на български момчета и момичета, на български семейства. Ние не искаме невъзможното, нито непостижимото. Ние искаме това, което други страни са приели от десетилетия.
Надяваме се поне този път да бъдем чути.