Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
| Откровено от Ани Салич и Николай Дойнов: "Нова" бе зачената с пари колкото за един софийски апартамент! | ||||||
| ||||||
- Вие сте свидетели на първите стъпки на Нова тв преди 25 години. Трудни ли бяха те за телевизията, която стартира в едно време, в което имаше само БНТ? Какво си спомняте от онова време? Ани Салич: Спомням си ентусиазма и любопитството, с които започнах телевизионния си живот. След това опитах още веднъж и още веднъж как се гради нова програма и екип в “Канал 3" и в Би Ти Ви. Това са най-вдъхновяващите за мен години по време на телевизионната ми кариера. Всеки ден научаваш и опитваш нещо ново, имаш шанса да започнеш от А и Б, да създаваш и да показваш създаденото на зрителя. За съжаление, онова чисто и неподправено начало никога повече няма да се повтори. Иначе все още са живи спомените за това как през далечната 1994-а плахо влизам в сградата на Нова тв на площад “Света Неделя", чакам да ме повикат и заставам за първи път пред камера... Така се вълнувах и когато през 2000 г. отидох на интервю в Би Ти Ви и не знаех до края на обучението си в “Промедия" дали ще бъда репортер, редактор, или водещ, защото до последния момент ни препитваха и преценяваха. Николай Дойнов: Спомням си салона за аеробика в квартал “Дианабад", около който се въртеше всичко! Той беше студиото за предаванията и “Новините на Нова" през 90-те с изключение на “На кафе", та чак до 2007-а. Спомням си корите за яйца, които използвахме като изолация в кабинките за запис на звук, репортажните ни камери, които отстъпваха на всеки по-добре подготвен турист. Спомням си и как открих на задната страна на сивата си вратовръзка с ластик надписа БДЖ!?!?! И още ред неща помня, които бяха далеч от представата за професионално оборудвана телевизия. Но заедно с това никога няма да забравя невероятното желание на хората в “Нова" да правят чудеса, за да държат нивото над повърхността! Това не забравям! А това става или когато хората са млади, много млади, или медията е млада. При нас се преплетоха и двете. Затова няма да се уморя да повтарям, че “Нова" е може би единствената телевизия в България, която е извървяла целия път – от малка, регионална медия, зачената с пари колкото за голям апартамент в София в наши дни, до медийна група, в която сега работят стотици хора. - Кои са най-големите крачки и завоевания през годините за Нова тв, която тръгна като софийска регионална медия? Ани: Победата на “Нова" е, че тя е първата телевизия - алтернатива на БНТ. Нова телевизия не се ограничи в отразяването само на софийските проблеми, защото тя беше замислена като един вид общинска телевизия. Позната е в цяла България със забавните си предавания, а вярвам - и с актуалните си предавания, които правим с толкова желание въпреки напрегната обществена среда и вечната автоцензура, която се настани във всички български медии. Николай: “Нова" беше пионер поне в две неща, които промениха изцяло телевизията в България – политически изкушения сутрешен блок и риалити форматите. Спокойно може да добавите и “На кафе". Може да ги харесваме или не, но те без проблеми си пробиват път почти двайсет години. Посочете ми телевизия, която да не прави нещо подобно днес. А, щях да забравя, хахаха, Нова тв първа представи на българските зрители необятните турски сериали. Помните ли “Хиляда и една нощ"?! Е, скоро тези сериали в българския ефир ще гонят хиляда и един! - Вие двамата защо отидохте в Нова тв? Какво ви закара там за първи път? Ани: Аз бях уморена от всекидневието си да работя на две места. През деня във фармацевтична фирма, а вечер като преводачка. Между другото почти бях приета и за стюардеса в авиокомпания “Балкан", където също се явих на препитване, но явно така било писано - да пътувам по света не със самолетите на авиокомпания “Балкан", а чрез телевизионните новини, които ни пренасят всеки ден в различните точки на света. Николай: Трябваше нещо да се работи, докато учех в Благоевград, и така попаднах на конкурс за говорители зад кадър през 1997-а. Избраха ме заедно с още две момчета и на 20 ноември беше първият ми работен ден. Тогава имаше малки обяви кой какво продава и купува и кой ще ви развали черна магия. Те се озвучаваха няколко пъти дневно заедно с текстовете на международните редактори. - Какво помните от първите си стъпки в Нова тв? Ани: Помня счупения стол и парчето стиропор, на което сядах, за да ми е удобна камерата,помня как се гримирах сама и много, много се вълнувах, докато четях програмата. Помня с какво нетърпение снимах репортажите за София - за боклука, за водната криза и проблемите с тока, защото станах репортер и водещ на едно от първите предавания - “В сърцето на София", което беше и нашият първи прощъпулник в истинската журналистика. За съжаление, не успях да открия първата емисия новини, защото въпреки уверенията на г-н Явор Цаков, че финансовата ситуация ще се промени, се наложи да напусна, за да мога да си плащам квартирата и разходите в София, тъй като съм родом от Благоевград. И така, докато се строеше новинарското студио, малко преди първата емисия “Календар" започнах работа в една чужда консултантска компания. Николай: Помня лицата на хора, които тогава бяха в началото или средата на 20-те си години. Сега те са гръбнакът на телевизиите в България. В някакъв смисъл “Нова" беше нещо като втори университет. - Г-жо Салич, вие сте сред първите журналисти в Нова тв и след известна пауза през годините, когато бяхте в Би Ти Ви, сега отново сте част от екипа на “Нова". През вашите очи вероятно се вижда много отчетливо как е пораснала и как се е променила Нова тв. Как? Ани: Нова телевизия има амбицията да бъде най-добрата телевизия, а за да бъде една телевизия наистина добра, е необходим добре обучен екип, който да работи като един човек. Необходими са много добра техника и опит, но и визионерство за това какво да се променя и как, така че зрителите да усещат развитието на телевизията и да го оценяват. Толкова много години минаха, толкова предавания и лица се извъртяха в ефира на “Нова"... Днес, когато се качвам в такси, се случва някой по-млад шофьор да ми каже, че е израснал с мен. Представяте ли си? Цели 20 години в ефира. Тогава, когато тези млади хора са били на по пет годинки, а сега са на по 25! И почти всяка вечер на гости в българските домове, когато семействата се събират заедно, когато се хранят и си говорят за днешния ден или правят планове за утрешния. И аз съм била някъде там заедно с тях. Сега в “Нова" работят някои от колегите отпреди 20 години, но много повече са новите колеги. Атмосферата в една телевизия наподобява атмосферата в една голяма фирма с всичките ѝ проблеми и забавления. Просто ние в телевизията не внасяме лекарства или не изнасяме жито, а предлагаме новини, забавни предавания или пък снимаме филми, за да зарадваме феновете на българското кино. - Г-н Дойнов, цялата ви кариера е в Нова тв. На какво ви научи тя? Николай: Можеш да работиш повече от 20 години на едно и също място и пак да не загубиш интерес. Но за това “вина" има не само мястото, а и естеството на работата. Журналистите виждат неща, места и хора, които всички останали виждат основно по телевизията. Ако това има значение за теб, тогава си даваш сметка, че си късметлия. - И двамата сте дълги години в телевизията. Какво ви задържа все още в Нова тв? Ани: Желанието да върша нещо различно всеки ден. Срещата с различни хора всеки ден. Може да дойдеш тъжен и да си тръгнеш усмихнат. Разбира се, може да се случи и обратното, но това е живият живот - пълнокръвен и изпълнен с емоции, а не с монотонно живуркане. Николай: Любопитството, най-общо казано! Какво ще се случи утре!? Този въпрос винаги чака отговор, а това значи, че и аз ще присъствам при търсенето на отговора. Когато се занимаваш с новини, веднага след като се събудиш и преди да заспиш, хвърляш по едно око на новините. Ей така, от любопитство. Между другото имам поне сто въпроса към някой много умен и много мъдър - накъде вървим и ние в България, и изобщо хората на тоя свят. Защото сам все достигам до едни и същи отговори, които ме плашат много. - Личният живот трудно може да бъде отделен от професионалния ви, който (разбираемо за журналисти) отнема голяма част от времето ви. Докато емисиите вървят ден след ден, Николай Дойнов стана татко, децата на Ани Салич пораснаха. Как влияе телевизията на живота ви? Ани: Децата ми усетиха телевизията чрез моята липса, която трябваше да запълни баба им. Това е една от големите ми грешки, че пропуснах някои от най-важните моменти, докато те растяха. Двегодишният Лазар например целувал вечер екрана, докато чета новини, защото мислел, че мама е вътре в телевизора. Истината обаче е, че и аз, и те получихме други едни уроци, които, вярвам, са полезни и за мен, и за тях. Как да си самостоятелен, да оцеляваш, но и никога да не забравяш за хората около теб, защото в една телевизия нищо не може да се случи, ако не се прави от всички. Няма да има репортаж, ако не снима операторът, не монтира монтажистът или не те е закарал навреме шофьорът. Няма да има емисия, ако не работи осветлението в студиото, ако не е изправна компютърната ни мрежа, ако не работят микрофоните. И какво ли още не. Децата ми никога не са искали да бъдат в центъра на вниманието, те дори отказват да се снимат за интервюта и искат да си останат анонимни за околните, защото смятат, че аз имам работа като на всички други. Николай: Дай боже и дядо да стана някой ден, докато се занимавам с новини. Кой знае! Иначе в момента са учим да казваме “Благодаря", но синът ни без нас вече е научил “Айде бе"! Такива работи. - През годините много хора работиха в Нова тв и помогнаха за изграждането ѝ. По различни поводи много от тях са казвали за екипа на телевизията, че е едно семейство. Какво означава това? Каква е атмосферата в Нова тв? Ани: Атмосферата е различна, когато е почивен ден за държавата и няма много новини, когато има политическа буря или голяма трагедия на пътя например. Ние сме като войниците. Готови сме за пост по всяко време, защото светът живее 24 часа в денонощието. Затова сутрешните колеги стават в 4 сутринта, за да могат свежи и усмихнати да кажат “Добро утро", а вечер до късно други екипи събират още и още информация, за да не пропуснем важно събитие от деня и да сме максимално полезни на зрителите. Информацията вече е навсякъде и всеки може да я получи по един или друг начин, затова и ние не трябва да изоставаме от забързания ритъм на всекидневието, за да може зрителите ни отново да изберат Нова телевизия. Николай: Ако я няма тази атмосфера на нещо повече от работно място, трудно можеш да продължиш дълго, при положение че тук се работи понякога по 10–15 часа на ден. Ден, който завършва в следващия ден. Ако трябваше аз да правя обявите за свободни работни места при нас, освен знанията по журналистика щях да напиша - вземете си чувството за хумор задължително. Без него сте загубени, не само в “Нова". - И големи журналисти, и силни личности са работили и работят в Нова тв. През годините и вие се превърнахте в такива заради опита и професионализма ви. От кого се учехте? Ани: Аз съм самоука като цяло. Идол ми беше Ориана Фалачи, харесвах излъчването на Анахид Тачева, обучавана съм от американски журналисти в “Промедия" за репортер, но опита ми на водещ натрупах сама през годините в дните на голяма мъка, когато ти иде да плачеш на екран като при случаите “Индиго", Лим, когато умираха деца, както и в дните, когато съм се смяла до сълзи от човешката глупост, която можеше да откриеш навсякъде. За съжаление, безобидната глупост отпреди години се превръщаше постепенно в арогантност, злоба и омраза, които все повече и повече създават негативните новини днес. Николай: Като се гледам в огледалото, нито силен журналист виждам, нито силна личност! Виждам обаче, че косата ми е доста оредяла, а аз го очаквах след 50-те. Но наблюдавам постоянно кой какво прави в нашия бранш и гледам да запомня неща, които са ме впечатлили. - Случвало ли се е да сте разочаровани от телевизията и кога? И кога разбрахте, че работата ви в Нова тв е любов за цял живот? Николай: Всеки ден има нещо, което не е така, както трябва да бъде, и при моето представяне, и в общата ни работа. Но да излезе пред всички този, който е вечно доволен от всичко! И все пак след 22 години и аз имам някое и друго припламване - Сирия, Афганистан, Украйна, исторически теми. - Кои са любимите ви предавания в Нова тв? Какво гледате? Ани: Гледам всяко ново предаване, поне първите епизоди, за да усетя работата на колегите. Аз съм имала щастието да работя с екипа на Магърдич Халваджиян и в други формати освен в новините и това бяха много любопитни и забавни моменти в живота ми. Така че сега, когато гледам “Капките" или “Маскираният певец", освен че слушам музиката и се забавлявам, виждам и някои други скрити детайли за зрителя. Истината е, че аз съм ограничила гледането на телевизия, защото вечер човек се успокоява и заспива много по-лесно и приятно с книга, а не с жива картина. Иначе обичам историческите и научнопопулярните предавания, от които има какво да научиш. Да, любимо ми беше “Стани богат". Николай: Сутрешен блок, докато се оправяме за детска градина. Новини в събота и неделя. - Какво остава скрито за зрителите от огромната машина, наречена телевизия? Ани: Емоциите, сълзите, победите, загубите, вицовете и какво ли още не. Казах ви, че като във всяка друга фирма и ние си споделяме рождените дни, помагаме си, ако някой се разболее, обсъждаме шефовете и политиката на фирмата. Често има доволни, но и недоволни, така както се случва на всяко друго работно място. - Какъв е смисълът на телевизионната журналистика? Ани: Да говори, да показва, да променя. Николай: Същият като на останалата журналистика - да разказваш истории. Но истории, които да имат значение и да помагат в живота на максимален брой хора. За тях работиш, другото е някаква себеизява. Защото, без значение дали разследваш някого, дали отразяваш нечий успех или трагедия, дали коментираш изборни резултати, всичко това в крайна сметка е разказана история. С картина! - Какво следва след 25 години в ефира за Нова тв, а и за вас самите? И като на рожден ден - какво ѝ пожелавате? Ани: На 25 си един, а на 50 съвсем друг. Нова телевизия е в разцвета на младостта си. На 25 години имаш мечти и сила, и енергия да ги постигнеш. Това пожелавам на всички колеги, а и на зрителите на “Нова" - винаги да имат мечти и никога да не им свършва силата да ги постигнат. Николай: Да я има още дълги години и по-важното, хората да имат нужда от нея. Не е лесна работа да бъдеш интересен, защото зрителските вкусове се менят постоянно, а и през последните 10 години интернет направо ни е натиснал в стената. Вероятно има само един начин да се справим с всичко това – честност със зрителите. Пък каквото сабя покаже! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 1614 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/269 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Драстично отслабналият Геро се оказа нежелан от телевизиите
14:51 / 24.11.2024
Ново нападение в столичен мол
19:56 / 24.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
