©

Всеки българин, който работи извън страната или е командирован от българския си работодател за повече от 30 дни в друга държава от ЕС, има право да получава местната заплата и да ползва отпуските за съответната страна от ЕС, обясниха пред "24 часа" от ГИТ.

20 работни дни в годината е предвиденият от българския Кодекс на труда задължителен отпуск.

Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет. 20 работни дни отпуск на година всъщност е минималният за целия ЕС. 

Толкова например имат право да ползват и работещите в Белгия, но с работна седмица, която е с 2 часа по-къса от българската. В Белгия е определен лимит от 38 работни часа на седмица, докато у нас той е 40 часа. Това означава, че при еднакъв размер на отпуска, в Белгия годишно се работи със 100 часа по-малко, отколкото у нас. 20 работни дни е отпускът и в Гърция.

Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 26 работни дни. Абсолютно същите са правилата и в Полша.

Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Кипър, Холандия и Румъния всъщност са единствените страни в ЕС, където платеният годишен отпуск е равен на българския - 20 работни дни. В Хърватия отпускът варира в зависимост от стажа и е между 20 и 24 работни дни годишно.

Франция пък е държавата с най-високи отпуски в целия съюз. Там се работи и най-малко в Европа - 35 работни часа на седмица. Срещу това обаче работещите във Франция имат право на отпуск 2,5 работни дни на месец, или общо 30 работни дни на година.