"Водим тежка битка, но държим истината да излезе наяве. Ако съдът уважи нашия иск, няма да изложим бляскавите ритони, фиала и амфори на секцията си, а ще ги отдаваме на музеите срещу наем.

Ако българските не искат, международните като Лувъра ще ги вземат на драго сърце. Защо да не може Панагюрското злато да е частно? Васил Божков как има колекция от антики", обясни Павел Цветанков.

Повече от 2 години той вдига шум около собствеността на съкровището. По закона за достъп до обществена информация успял да набави данни от НИМ, Министерството на културата и Пловдивския археологически музей как са придобити и как се съхраняват и опазват деветте златни предмета.

Най-големият коз на Цветанков е отговорът на Вежди Рашидов от 25 март 2010 г. Министърът го уведомява писмено, че "информация относно статута, собствеността и начина на придобиване на Панагюрското съкровище от държавата е неизвестна и не разполагаме с исканите от вас документи". 

След този отговор наследниците на Дейкови се впускат в съдебна битка.

Съвсем различно становище на същото запитване е дал настоящият директор на Пловдивския археологически музей проф. д-р Костадин Кисьов. 

"Съкровището е получено през 1949 г. от тогавашния директор Димитър Цончев и е заведено в инвентарната книга под номер 1302. На братята Павел, Петко и Михаил Дейкови пловдивският общински народен съвет е платил по 300 000 лева тогавашни лева, а на останалите 7 души, участвали в намирането - по 15 000 лева", пише черно на бяло Кисьов.

Братът и сестрата обаче не са доволни. "Това е парична награда за доблестта на нашите предци, но в никакъв случай не отговаря на стойността на златните находки", настоява Цветанков. 

Двамата искат от ВАС съкровището да бъде отписано от инвентарната книга на пловдивския музей и да бъде вписано като частна колекция на името на откривателите братя Дейкови и на Георги Топалов, собственик на земята, откъдето са изровени безценните находки.

На практика братът и сестрата искат да бъде сменен статутът на безценните находки. "Съгласно Закона за старините всичко, намерено на частна земя, принадлежи на нейния собственик или на откривателите", категоричен е Цветанков. Той смята, че държавата никога не е придобила това съкровище. "Няма оценка на стойността му, няма приемо-предавателен протокол и по тази логика е вписано незаконно в инвентарната книга на пловдивския музей", твърди той.

Когато преди 2 г. гръмна спорът чие е Панагюрското злато, тогавашният зам.-министър на културата Тодор Чобанов обясни, че то е собственост на държавата. "Единственият валиден документ, който удостоверява кой е притежателят, е инвентарната книга на пловдивския музей", изтъква директорът Кисьов. Той припомни, че през 1974 г. съкровището е взето в София и оттогава с него разполага Националният исторически музей. 

Павел Цветанков чака делото във ВАС на 18 март 2013 г. Той е наследник на откривателите на златото братя Дейкови.

При откриването на новата сграда на пловдивския музей през октомври 2010 г. оригиналът беше изложен в продължение на 2 месеца. След това отново бе върнат в София.

Сега Министерството на културата трябва да защити статута на съкровището като страна в този съдебен спор, категорични са юристи.

Битката обаче не свършва с това дело. Павел Цветанков е сезирал ДАНС, защото смята, че предметите от съкровището са подменени. Получил разминаваща информация от Министерството на културата и НИМ относно теглото и размерите на отделните съдове.

Директорът на НИМ Божидар Димитров му е отговорил, че съкровището е маркирано от МВР, но подробности не може да даде, защото това е секретна информация.

"Обърнах се към министър Цветан Цветанов и той ми написа, че МВР не маркира културно-исторически ценности. Значи Божидар Димитров лъже", твърди Цветанков. Той недоумява как съкровището пътува в чужбина, след като не е обозначено.

Това му дава основание да смята, че находките са подменени. По тази причина е сезирал ДАНС и чака официален отговор от разследването, за да предприеме поредната съдебна битка.

В официалната историческа литература пише, че Панагюрското злато съдържа 9 предмета с общо тегло от 6,1 кг и е 23,800 карата. Според шефа на НИМ в момента е изложено във Варна.

Панагюрското съкровище е държавна собственост съгласно законите отпреди 1949 г. и сегашните. Всичко, намерено под земята при разкопки или случайно, принадлежи на държавата, категоричен е директорът на НИМ Божидар Димитров.

Той твърди, че находките са маркирани, иначе не биха могли да пътуват за изложби в чужбина. Запитан защо вътрешният министър отрича това да е сторено, историкът допълни: "Какво да се спори? Държавата може и да не го е маркирала както трябва, макар че силно се съмнявам. Дори и да има пропуски по поддържането му, то пак си остава собственост на държавата".

Божидар Димитров припомни историята как след откриването на съкровището в Панагюрище археологът Петър Горбанов-Шефа, вече покойник, го донася в Пловдивския музей.

Шефът на НИМ е убеден, че съдебната битка няма да е в полза на Цветанков и сестра му. "Съжалявам ги, само си пилеят напразно парите по адвокати", каза Димитров.