Пред участниците в нея те представиха промените в Закона за кадастъра и имотния регистър, които са внесени за разглеждане в Народното събрание. По думите им реформата, която се извършва по отношение на създаването на единния кадастър е предизвикателство за екипите на двете министерства, но е необходимост, която в годините дълго време е отлагана, именно поради тежката задача това да се извърши.
Лиляна Павлова отбеляза, че към днешна дата едва 22% от страната има кадастрално покритие. "Реформата, която реализираме цели всеки един гражданин да може да получава информация на едно гише, независимо къде се намира. Затова е важно по-голяма част от страната да е покрита с кадастрална карта, което ще улесни обществото и бизнеса, които ще получават и по-качествена услуга", обясни още Павлова. Тя допълни, че съгласно реформата в бъдеще нито една общинска или държавна администрация няма да има право да изисква от граждани и фирми скици. Това ще става само по служебен път, като част от стратегията за електронно управление. Услуги ще могат да се получават онлайн с електронен подпис. Имотите ще имат т.нар. "имотно ЕГН", като се премине от поименна към поимотна система. Кадастърът ще е дигитален и всеки ще може да влезе и да види историята на даден имот, евентуални тежести върху него, както и предишните собственици. Това ще допринесе за опазване на неприкосновеността на частната собственост, изброи още министърът заложените цели.
По думите й процесът няма да е лесен, защото картата трябва да се изчисти от грешките и доразвие. "650 души ще бъдат обединени в един екип, като 340 са служители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а останалите - на общинските служби по земеделие", обясни тя.
Реформата в кадастъра ще се финансира с 12 млн. лв. безвъзмездно европейско финансиране по Оперативна програма "Добро управление" 2014 -2020 г. Проектът включва замервания, развитие на картата и изчистване на грешките, за да може да има верни данни в общия кадастър. Срокът му ще бъде две години, през които трябва да бъде постигнат търсеният резултат.
"Промените ще доведат до много по-облекчено обслужване на бенефициентите в сектор "Земеделие", във всички 242 общински служби, всичко ще става в реално време. Службите по земеделие ще разполагат в реално време с всички административни задължения - установяване правата на ползване, изготвяне на споразумения и др. Обслужването трябва да стане по-бързо, по добро и изключително по-точно, което е гаранция за справедливото и принципно прилагане на правилата на подпомагането", посочи министър Танева. Тя съобщи, че 20 млн. правни основания са регистрирани по директните плащания за Кампания 2016 г. за 12 млн. имота. От тях над 81% са в картите за възстановена собственост и над 18% в кадастралните карти. Министърът на земеделието сподели, че са проведени множество срещи между двете ведомства, за да се изгради ясна визия какви са стъпките, така че България да разполага с единен кадастър с точни и коректни данни, които да обслужват гражданите.
Чрез въведените промени по отношение на разпределението на директни плащания, целящи субсидия да получават само бенефициентите, които имат правно основание, получихме изключително точна картина за всяко землище. "Близо 4 760 землища са администрирани от Областните служби по Земеделие, 114 00 са бенефициентите по директни плащания", обясни Танева. Тя бе категорична, че реформата ще срещне и съпротива от заинтересовани страни.